Читать «Осмият ден» онлайн - страница 34

— Не. — С тези думи мъжът излезе от кадър.

„Мамка му! — помисли си Дани. — Дали Белцер знае за това?“ Може би трябваше да му се обади. А може би не. Вероятността в Калифорния да има повече от един Джейсън Пател изглеждаше малка, но съществуваше. Преди да се свърже с Белцер за новината (ако наистина бе новина), трябваше да научи дали номерът на убития е същият като онзи, на който беше звънил Крис Терио.

Самият той нито за миг не се съмняваше, че човекът наистина е същият. Трябваше да е. Двама души, и двамата умрели от шантава смърт. Единият изтезаван, другият жив погребан. Телефонните разговори можеше да са съвпадение, ала Дани не смяташе така. Каквото и да говореха, нищо не изглеждаше такова, каквото е.

Но всяко нещо по реда си.

Той възобнови работата си с боклука и откри разписание за мачовете на футболния отбор на университета „Джордж Мейсън“, меню от китайски ресторант и апели от Грийнпийс и Асоциацията на парализираните ветерани. Накрая за последен път разрови останките с дръжката на метлата, изсипа ги в чувала и здраво го завърза.

Платнището лепнеше от зеленчукова гнилоч. Помисли си дали да не го изчисти, но реши, че е по-добре да го изхвърли. Затова го натъпка заедно с ръкавиците в трети чувал, смъкна трите чувала по аварийното стълбище, мина през мазето и излезе навън.

Когато се върна, подуши въздуха и извади флакона с „Озиум“. Размаха го като диригентска палка, седна на пода и започна да разглежда документите, които беше намерил.

Повечето не представляваха голям интерес. Две оферти за кредитни карти, няколко познати каталога и перфорирани разписки за плащания на различни фирми. Съобщение от Окръжната библиотека, че е изтекъл срокът за връщане на „Двигателите на Сътворението“.

И тогава я видя. Квитанция от „Федерал Експрес“, влажна от боклука, датирана от 19 юли — същия ден, в който Терио се беше обаждал на Джейсън Пател и другия човек в Турция, деня, когато според „Вашингтон поуст“ била издадена касовата бележка от магазина за строителни материали. Дани се поизправи и разгледа квитанцията:

Получател: Пиеро Инзаги, ОИ

Адресът беше размазан от влагата, мастилото бе размито, но той присви очи, за да ги фокусира:

Виа дела Скрофа 42А

Рим, Италия

Този човек, Инзаги, трябва да беше монах — всъщност йезуит, ако се съдеше по инициалите след името. Може би стар приятел, помисли си Дани, някой от старите монашески дни. Погледът му се плъзна под адреса на получателя, където се записваха митническите данни:

Брой пакети: 1

Общо тегло: 3.5 кг

Описание на пратката: лаптоп Ай Би Ем „Тинкпад“ (употребяван)

Обща митническа стойност: 900 долара

„Господи боже! — помисли си Дани. — Това ще зарадва Белцер! Това ще…

Ще ме прецака.“

Внезапно прозря, че това е краят на разследването. Не му оставаше почти никаква работа. Клиентът не искаше той да разговаря с очевидните източници (Ролвааг, Барзан и Пател), а аукционът щеше да се проведе след два месеца. Може би Белцер щеше да го помоли да участва, но това бяха само два дни работа и нищо повече. Що се отнасяше до лаптопа, той се намираше в Италия. А клиентът беше италианец. Очевидно от тук нататък щеше да продължи Белцер.