Читать «Осмият ден» онлайн - страница 35

Край на историята.

Край.

6.

Само че не беше край.

Все още му оставаше да напише доклада си и да доразнищи някои заплетени нишки. Седнал на бюрото си в студиото, Дани влезе в мрежата, намери уебсайта на „Федерал Експрес“ и въведе кода от квитанцията, за да провери дали компютърът на Терио е пристигнал в Рим. Потвърждение.

После трябваше да се увери, че убитият Джейсън Пател е същият, на когото се бе обаждал професорът.

Има няколко начина да се направи, помисли си Дани. Например можеше да набере номера, който бе получил от брокера в Дейтона, и да види кой ще отговори. Но не! Ако наистина беше същият Джейсън Пател, или нямаше да вдигне никой, или щеше да вдигне полицията и тогава нещата можеха да се усложнят.

По-безопасният начин, който избра, бе да провери кредитните карти на онзи Джейсън Пател, чийто телефонен номер имаше. Естествено, това не беше съвсем законно. Банкови сведения се предоставяха само на наемодатели и работодатели, застрахователни компании и кредитни фирми. Поне на теория.

Всъщност му трябваше само сметка в една от кредитните агенции. „Фелнър Асошиейтс“ имаха много такива и Дани неведнъж бе правил кредитни проверки в рамките на едно или друго разследване, така че му отне само минута-две, докато открие нужната парола в един от старите си бележници.

Влезе в уебсайта на „Експериан“ и въведе малкото информация, с която разполагаше — двете имена и телефонния номер. После кликна на един от прозорците на екрана, посочващ, че му трябва само „горният ред“ от доклада. Това щеше да му даде последния адрес и настоящия работодател на Пател, без каквато и да е финансова информация — което напълно го устройваше. Не го интересуваше колко печели Пател и дали навреме си плаща сметките. Интересуваше го само дали това е човекът, когото бяха изтезавали до смърт.

След като въведе данните, Дани натисна клавиша RETURN, отпусна се назад и зачака. След малко екранът леко потрепери и информацията се появи: името, адресът и телефонният номер на Пател. Следвани от думите:

Вери Смол Системс, Инк.

Главен технолог

„Господи! — помисли си. — Той е.“

Първата му реакция беше да се обади на Белцер. Само че в Сан Франциско още бе прекалено рано, затова реши да почака. Всъщност се опита да изхвърли всичко това от главата си.

Извади малък бележник от горното чекмедже на бюрото и запрелиства страниците, докато намери каквото търсеше — списък на скулптури, картини, литографии и други произведения, изложени в галерии и дадени на приятели. Общо бяха петнадесет, от които все още му харесваха девет-десет. Заедно с това, което имаше в студиото и апартамента, може би щеше да събере двадесет творби, които си струваше да покаже.

Той отиде до прозорците и се загледа над върхарите на дърветата, без да ги вижда. Представи си, че обикаля изложбата в „Ниън Гелъри“. Галерията се състоеше от две големи помещения с много високи тавани и една по-малка стая на втория етаж. Повечето от произведенията му идеално щяха да се съберат в едната по-голяма зала, може би и на втория етаж. Но нямаше как да напълни цялата галерия — не и с това, с което разполагаше.