Читать «Осмият ден» онлайн - страница 32

С дръжка на метла разрови боклука, за да види дали няма медицински отпадъци — Терио може да е бил наркоман, диабетик или хемофилик. Нямаше игли, превръзки и следи от кръв. Само безброй опаковки: празна кутия от вафли, кора от яйца, кофички от кисело мляко, пакет от царевични пръчици, почернял от плесен. Имаше използвано мляно кафе и книжни филтри, смачкани кутии от кока-кола и пет-шест бутилки от минерална вода. Смачкана кутия от обувки, в която някога бе имало маратонки „Найки“ (четиридесет и пети номер) и много стари вестници. „Не си е падал по рециклирането“ — помисли си Дани.

По-важно бе, че намери няколко ръкописни бележки, самозалепващи се листчета с телефонни номера и къси списъци („масло, праз, кисело мляко, хляб“), пликове и сметки, рекламни листовки, каталози и банкови сведения. Остави документите настрана, за да ги проучи по-късно — първо трябваше да върне боклука в чувалите и да го изнесе на улицата, преди вонята да се разнесе из студиото.

Междувременно забеляза, че телевизорът е настроен на Ем Ес Ен Би Си, канала на Кейли, по който двама аналитици дрънкаха за „базисни точки“ и предстоящата среща на Федерацията. За Кейли предаванията по Ем Ес Ен Би Си бяха по-занимателни от концерт на „Ю Ту“. В апартамента телевизорът почти постоянно работеше на този канал и гаджето му хипнотично зяпаше повишаването и спадането на цените, движението на борсата и индекса Дау Джоунс.

Когато разбра, че интересът й към финансите е колкото работа, толкова и хоби, той реагира с подозрение — сякаш беше научил някаква тъмна тайна. Струваше му се, че заниманията на Кейли са симптом за скрит недостатък — по-точно алчност — и че този недостатък не вещае нищо добро за бъдещето й с художник. Съвсем скоро обаче беше осъзнал, че макар да е тясно свързано с парите, влечението й към финансите няма нищо общо с консуматорството. Тя не обичаше да пазарува. За нея пазарите за ценни книжа бяха просто своего рода писта, на която трябваше да прояви чудеса от прозорливост и аналитичност. Самите пари бяха просто мярка за представянето й, финансова равностойност на хронометър.

Дани разбираше всичко това, ала не споделяше нейното въодушевление — нито към борсата, нито към телевизионните канали, които я отразяваха. За него Ем Ес Ен Би Си бе нещо като видео новокаин с дуднещи телевизионни водещи и непонятни червени и зелени символи, течащи в горния край на екрана. Щеше да превключи на друга програма, но ръцете му бяха мръсни. Звукът поне му правеше някаква компания, при това човек можеше да не му обръща внимание.

Скоро приключи с първия чувал. След като премести „находките“ си настрани, той върна останалото в чувала, здраво го завърза, изсипа втория, приклекна и започна да рови из боклуците, като от време на време вдигаше поглед към телевизора.

Цифрите на екрана бяха главно зелени — което беше хубаво, тъй като означаваше, че Кейли ще се прибере в добро настроение. Хрумна му, че може би ще е забавно да създаде произведение, свързано с Уолстрийт. Навярно можеше да сглоби конструкция с някое от ония устройства за борсова информация, в което данните да се люлеят, вместо да текат. Или не просто да се люлеят. Защо да не го постави на челото на човек в раиран костюм? При това не кой да е, а Човека с бомбето от прочутата картина на Магрит.