Читать «Осмият ден» онлайн - страница 14

Белцер престорено се възмути.

— През живота си не съм подслушвал никого — възрази той. После замълча за миг и прибави: — Имаме си хора за тази работа. — Забележката накара Дани да се усмихне. Но може би изглеждаше притеснен, защото адвокатът побърза да го успокои: — Това беше в друга държава, господин Крей. С други закони.

Дани замислено кимна.

— И какво искате да направя?

— Е, ако получим достъп до документите на господин Терио…

— До „документите“? — повтори Дани. — Какви „документи“?

Белцер сви рамене.

— Каквито и да е. А още по-добре е да узнаем с кого е разговарял или по-точно с кого още е разговарял.

„Изведнъж превключихме на минало време“ — помисли си Дани.

— Къде е сега този човек?

— Господин Терио е починал.

Дани запремигва.

Адвокатът се размърда на креслото си.

— Съобщиха по новините.

Дави извинително го погледна.

— Не бях в града — каза той. — С приятелката ми бяхме в Северна Каролина и…

— Пишеше го във вестниците — отвърна Белцер и завъртя показалец във въздуха. — Даваха го по телевизията. И по радиото.

Дани се замисли.

— Значи този човек е бил известен, така ли? Искам да кажа, щом са писали вестниците…

Белцер поклати глава.

— Не — призна той. — Не е бил „известен“. Бил е професор в колеж. Причината е в начина, по който е умрял.

Дани отново отпи глътка кафе и се наведе напред.

— И как е умрял?

Белцер проследи с поглед кацането на един боинг на пистата.

— Господин Терио се е зазидал — след малко отвърна той.

Дани не беше сигурен, че е чул вярно. Изтекоха две секунди.

— Моля?

Адвокатът се обърна към него.

— Казах, че се е зазидал.

„Проблемът е в езика — помисли си Дани. — Английският на тоя тип е перфектен, обаче не му е роден и сигурно няма предвид това, което казва.“

— Когато казвате, че се е „зазидал“, искате да кажете… като в онази повест на Едгар Алън По?

Белцер кимна с глава.

— Само че при господин Терио е било нещо като „направи си сам“.

По-младият мъж известно време остана неподвижен. После деловият му вид се изпари и той се отпусна назад.

— Съжалявам, приятел, обаче… „направи си сам“ ли каза?

Белцер утвърдително кимна.

— Погребал се е жив.

— Какво?! — чу се да пита Дани.

Адвокатът отново кимна.

— Но… как го е направил?

Белцер озадачено поклати глава. После се намръщи и се опита да обясни.

— Според полицията е купил всичко необходимо от магазин за строителни материали. После си е построил стаичка, в която се е зазидал.

Дани не можеше да повярва.

— Но защо? Защо се е самоубил точно така? За тая работа си има пистолети. Мостове. Хапчета!

Белцер почти тъжно поклати глава.

— Явно е бил луд.

„Няма майтап“ — помисли си Дани.

— Разбира се, че е бил луд, обаче… искам да кажа, какво го е накарало да постъпи така? Даже побърканите си имат причини за нещата, които вършат. Просто са шантави причини.

Белцер махна с ръка в жест, който едновременно изразяваше безпомощност и безразличие.

— Убеден съм, че сте прав.

Дани кимна и прокара пръсти през косата си. Накрая си наложи да се върне към деловата част.

— Добре, значи господин Терио си остава загадка. Но защо аз? Искам да кажа, ясно ми е защо се интересувате от тази кампания срещу вашия клиент, но… защо не отидохте във „Фелнър Асошиейтс“? — Преди адвокатът да успее да отговори, Дани продължи: — Не ме разбирайте грешно, поласкан съм. Просто… Те са цяла организация. Аз съм сам. Не разполагам с техните средства.