Читать «Осмият ден» онлайн - страница 12

Дани влезе в спалнята, отвори вратата на гардероба и извади дрехите, които носеше в такива случаи: костюма и вратовръзката, на които Кейли се беше нахвърлила в Глад Рагс (модерен бутик), и супермодерната риза от Джоузеф Абауд. Тъмни, делови дрехи, гангстерски или като за погребение — зависи от гледната точка. И това го накара да се усмихне, защото красивият костюм и лъскавите обувки бяха като дегизировка.

Обаче се отказа от дипломатическото куфарче. Вместо него взе кожена папка, в която имаше жълт бележник и писалка „Марк Крос“, която в момент на самозалъгване и щедрост му беше подарил баща му.

В метрото до летището прочете „Вашингтон Поуст“, или по-точно модните и спортните страници. Накрая се озова сред тълпите пред Терминал В. Попита охраната за чакалнята на Американ Еърлайнс и тръгна към третия етаж в южния край на терминала. На стената до една дървена врата видя месингова табела с надпис „Адмиралс Клъб“.

Натисна бутона на интеркома и влезе в просторно помещение със стъклени стени. На рецепцията го помолиха да се запише като гост и му кимнаха към ъгъла, който гледаше към една от най-оживените писти на летището.

Джуд Белцер седеше на кресло, което спокойно можеше да се възприеме като кожен трон, откъдето наблюдаваше приближаването на Дани покрай флотилия от свободни маси и столове. Наблизо трима мъже в делови костюми дъвчеха фъстъци, печени с мед, и пиеха кока-кола. Въпреки че мълчаха, очевидно бяха заедно — фаланга добре облечени пешки, охраняващи своя цар.

Приличаха на ксерокопия: около тридесетгодишни квадратни мъжаги с гъсти черни коси, подстригани почти до кожа. Трудно се различават, помисли си Дани. Освен мъжа в средата, чиято дясна вежда беше разцепена на две и сякаш имаше три вежди.

Белцер явно споделяше цветовата гама на телохранителите си (или каквито бяха). Всичко по него бе тъмно — от костюма до гарвановочерната коса и заоблените очила. Когато Дани се приближи, той ги свали и разкри бездънни кафяви очи. Когато се изправи, за да се ръкува, Дани забеляза първо бастуна със сребърна дръжка, златния ролекс и висока кожена обувка, криеща някаква деформация.

— Дани Крей.

— Джуд Белцер.

Висок, слаб и атлетичен, адвокатът имаше здраво ръкостискане и беше достатъчно красив, за да смути младата жена, която се появи да попита дали желаят нещо за пиене. Белцер имаше присъствие на кинозвезда и Дани си представи как колелцата зад очите на сервитьорката се въртят, докато се опитваше да го разположи в своя звезден небосвод. Изчервена и заекваща, готова да изпълни всяко желание, тя най-после се оттегли да донесе поръчката им — кафе за Дани, минерална вода за Белцер.

Адвокатът пак си сложи очилата и се извини.

— Очите ми са чувствителни към силна светлина — мрачно каза той.

— Е, да започваме — след като се настани на съседния фотьойл, рече Дани.

— Даааа. — Адвокатът усмихнато се наведе напред и без каквото и да е въведение тихо обясни: — Бих искал да ви ангажирам за овладяване на някои щети.