Читать «Осмият ден» онлайн - страница 16

— А именно?

— Да оклевети клиента ми.

— Може ли да прочета материалите? — попита Дани. — Навярно няма да е излишно.

Белцер се замисли.

— Знаете ли италиански?

Дани поклати глава и адвокатът сви рамене.

— Е, навярно можем да ви ги преведем, въпреки че всъщност… не съм сигурен дали ще ви помогнат. — Той замълча за миг и превключи на скорост. — Особено ни интересуват документи — на хартия, компютър, няма значение. Възможно е да установим интересни неща — връзки с господин Зебек — които да останат незабележими за вас.

— Неща, които са важни за вашия клиент.

Белцер отново разтвори длани като страници на книга.

— Точно така. Колкото повече документи открием, толкова по-добре. Освен това искаме да направите цялостно разследване на господин Терио. Колкото може по-подробно.

— Проверка на финансовото състояние?

Адвокатът кимна с глава.

— Да, като имате предвид, че той е бил университетски преподавател, а не нигерийски диктатор. Проверката на финансовото състояние може да ни покаже кой му е плащал.

Дани се прокашля.

— Не виждам някакви проблеми, въпреки че трябва да съм наясно с какъв бюджет разполагате.

Белцер махна с ръка.

— Бюджетът е… отворен. Ще изплатим всичките ви разходи — включително хонорара ви, който е… колко? Сто долара на час?

Дани се опита да запази хладнокръвие. Той беше събирал кураж да поиска тридесет и пет, четиридесет кинта, докато Белцер сам му предлагаше стотак! Младежът дълбоко си пое дъх.

— Става — успя да отвърне той.

Адвокатът се ухили.

— Знам, че сте художник, господин Крей…

— Дан.

— … и че още сте в началото. Нямам нищо против да ви помогна, стига да са защитени интересите на клиента ми.

— Разбира се.

— И чувам страхотни неща за вас.

— Нима? — Това се стори на Дани толкова невероятно, че не успя да сподави нервния си смях.

— Да — настоя Белцер. — Видях ваша творба — алуминиева скулптура, много добра. И разбрах, че имате нещо във фабриката „Торпидо“. Не съм го видял, но четох, че сте спечелил конкурс.

Дани беше поласкан и мъничко смутен. Очевидно самият Белцер разбираше от разследване.

— Когато всичко това свърши — продължи адвокатът, — може да разгледам творбите ви.

— Всъщност ми предстои изложба — отвърна Дани. — През октомври — в „Ниън Гелъри“.

— Фантастично. Не разбирам много от изкуство, но имам някои произведения, така че кой знае… — С тези думи Белцер му подаде плик с емблемата на „Адмиралс Клъб“. — Авансът ви — поясни, той. — Вътре има пет хиляди за начало — за работата и разходите. Ако водите счетоводство, ще ви изплатим всичко.

Това бе първият аванс на Дани. Обикновено трябваше да чака два месеца, докато „Фелнър“ обработеха работното време и разходите му. Толкова много пари накуп…

— Ами…

— Просто направете каквото е нужно — каза Белцер.

После се изправи с помощта на бастуна си и извади визитна картичка от вътрешния джоб на сакото си, на която имаше само телефонен номер.

— Това е мобифонът ми — поясни адвокатът. — Обадете ми се, когато откриете нещо. — После се обърна, леко махна през рамо, заби бастуна си в дебелия килим и се отдалечи.