Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 100

— Точно така, сър.

— Какво беше предупреждението?

— Попита дали съветник Кадрон си спомня законите на Оръжейните магазини, забраняващи всякаква намеса, независимо от възможната причина, в работите на Имперското правителство и го предупреди, че целият Съвет на Оръжейните магазини ще съжалява за необмислените си действия, както и че на Съвета ще му бъде даден урок, за да помни, че е само една от двете страни на Ишерската цивилизация.

— Казал е това? — Гласът на Инелда беше развълнуван. Тя се извърна към Дел Куртин: — Принце, чухте ли?

Принцът се поклони и обърна поглед към полковник Найсън.

— Последният ми въпрос е следният: според вас принц Хедрок оставяше ли впечатление на човек, способен да изпълни заплахата си срещу оръжейните майстори?

— В никакъв случай, сър. Дори аз бих могъл да го застрелям от мястото, където стоях. Физически той беше, а предполагам и в момента е, напълно в ръцете на онези хора.

— Благодаря — каза принцът. — Това е всичко.

Императрицата неспокойно крачеше напред-назад. Узнатото от нея означаваше, че тя трябва да спаси капитан Хедрок. Навън започна да се зазорява и през огромните прозорци на частния й кабинет взе да се просмуква сива лепкава светлина, която плъзна към тъмните ъгли на помещението. Инелда забеляза, че принц Дел Куртин я наблюдава притеснено и това я накара да забави крачка и да поясни:

— Не мога да го повярвам! Не, никога не бих повярвала, че капитан Хедрок ще каже нещо, само за да се изрепчи. Възможно е да съществува някаква организация, за която не ни е известно нищо. Всъщност… — тя го погледна тревожно: — Принце, той ми каза, че не е бил, не е и никога няма да бъде човек на Оръжейните магазини.

Дел Куртин я изслуша намръщено, после се опита да я успокои.

— Инелда — каза той, — вълнуваш се без причина. Не може да има нищо тайно. В природата на човешките същества е рано или късно да демонстрират своята сила. Това е закон, действащ с неумолимостта на закона за гравитацията. Ако подобна организация съществуваше, ние щяхме да знаем за нея.

— Може би нещо ни се е изплъзнало. Не виждаш ли? — Гласът й трепереше от отчаянието, което я бе обзело. — Той дойде да се ожени за мен и го постигна. Дори само това показва мощта на тази организация. Ами какво ще кажеш за онази секция от стената, която е свалил от гробниците?… Как се е озовало това нещо там? Обясни ми!

— Означават ли думите ти, че династията Ишер може да бъде само и единствено смъртен враг на всяка съществуваща организация, била тя тайна или не!

— Ишерите — с леден глас му обясни тя — постепенно са разбрали, че са едновременно човешки същества и владетели и че светът е твърде голямо място, прекалено голямо, за да може един мозък или група мозъци да го обхванат в неговата цялост.

Те се изгледаха в упор — двама души, чиито нерви бяха опънати до крайност. Императрицата дойде на себе си първа.

— Невероятно е, принце — въздъхна тя, — че ние двамата, които сме като брат и сестра, можем да стигнем почти до кавга. Извинявай.