Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 81

Настроението му се развали. Позволи си само късата мисъл, че откритието потвърждава собственото му лошо мнение за този човек. Цяло оръдие скрито зад стената, Боже мой! Досието на Тринър, което той лично бе съставил, показваше, че той е не само безмилостен егоист — това бе нормално човешко качество в ерата на гигантските административни тръстове. Нито пък можеше да се каже, че е просто аморален — стотици хиляди граждани на Ишер бяха извършили също толкова убийства като Тринър, но разликата в мотивите беше като разликата между добро и зло. Тринър бе достоен за презрение развратник, олицетворение на самото понятие за зло.

И ето че в момента този човек се приближи към него, протегнал ръка, със сърдечна усмивка на бледото си лице и благо произнесе:

— Не знам дали да вярвам в теб, или не, но поне съм склонен да те изслушам.

Хедрок пристъпи към протегната ръка, създавайки впечатление, че се готви да я стисне, но в последния миг мина покрай мъжа и в следващата секунда седеше в креслото зад извитото писалище. После вдигна поглед към слисания директор и с удовлетворение си помисли: „Значи Тринър е готов да си говорим, така ли? Отлично. Но първо ще получи няколко психологически удара, а после му дам безплатен урок какво значи да си безмилостен с подчертаване на факта, че на този свят има и по-корави мъже от Дж. Т. Тринър. А сега нека продължа натиска върху него и да не му давам да се съвземе.“ С тази мисъл в главата, Хедрок остро каза:

— Преди да седнеш на ей онзи стол, Тринър, и преди да си поговорим, искам да разпоредиш на персонала си да започне работа върху онова, което ще се наложи да направите за мен… слушаш ли ме?

В това нямаше никакви съмнения. Тринър не само слушаше, той беше смаян, гневен и озадачен. Подобно на много други силни мъже, изпитващи за пръв път силата на личното излъчване на Хедрок, което само по себе си може би следваше да се класифицира като отделен вид енергия, той изглеждаше неспособен да настрои функциите на тялото и съзнанието си към реалността. Не че бе изплашен. Хедрок не бе и очаквал да види страх. Постепенно изражението му се промени — в него се долавяше предпазливост и донякъде любопитство.

— Какво трябва да се стори? — поинтересува се той.

Този въпрос вече бе прекалено важен, за да губи още време за емоционален контрол над жертвата си. Хедрок извади от джоба си сгънат лист хартия.

— Тук — сериозно каза той — са написани имената на петдесет града. Искам списък с адресите на цялата моя собственост и бизнес интереси в тези градове. Не ме интересува от кого се обитават в момента. Трябват ми имена на улици и номера. При това само в случаите, когато са много — поне дузина — в близко съседство, на една улица или в един квартал. Ясен ли съм?

— Да, но… — започна Тринър и замлъкна, напълно объркан.

— Дай нареждане — прекъсна го Хедрок и го изгледа изучаващо с присвити очи. После заплашително се наведе напред и каза: — Надявам се, че не си забравил член седми на учредителния договор, нали, Тринър?