Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 56

И тогава дойде третият удар. От носа му бликна кръв, тънки струйки потекоха от ушите му. Четвъртият удар — той смътно съзнаваше, че е преполовил пътя до контролната зала — го свали на пода. Той се изтърколи почти половината стълбище надолу. Петият удар го завари съвсем без сили.

Знаеше, че това е поражението, но някак машинално продължаваше да се изкачва и дори се изненада, когато стигна следващото ниво. Шестата невъобразима експлозия го догони в основата на дългото стълбище и го завъртя като лист, подхванат от буря. В същия миг погледът му попадна на голямата масивна входна врата, която се откъсна от пантите си, полетя към него и едва не го събори, преди с грохот да се стовари на пода. Това беше седмият удар.

Той побягна от болката като животно, спусна се с едно ниво и затвори вратата. Остана така, смъртно уморен, облегнат на стената. Някакви викове го извадиха от ступора. Гласове, изненада се той, при това вътре в кораба? Поклати глава, отказвайки да повярва. Но гласовете се приближаваха и изведнъж истината, проби пелената на съзнанието му.

Те бяха вътре. Бяха им стигнали само седем изстрела.

Някакъв Човек извика от другата страна на вратата, до която се бе изправил Хедрок:

— Бързо, разбийте я! Арестувайте всички на борда!

8.

Хедрок започна да отстъпва. Бавно, защото мозъкът му отказваше да се съсредоточи, а рефлексите му бяха напълно изключили. Сякаш беше сведен до нивото на някакъв първичен организъм, благодарение на най-високата концентрация на енергия, освобождавана някога срещу цел, в която има човек.

Спускаше се по стълбите с подгъващи се колене. Надолу, надолу… някакво подсъзнателно чувство го предупреждаваше, че може би слиза в гроба си. Не че имаше кой знае къде да се избяга. Вече бе подминал складовите помещения, идваше ред на стаята, в която се бе справил с Гриър, след това ремонтното отделение, после двигателния отсек, след това…

След това…

Появи се лъч надежда. Защото имаше начин. Корабът бе загубен окончателно, разбира се. А заедно с него и надеждите на милиарди човешки същества, които биха могли да отнесат факела на цивилизацията до най-отдалечените звезди на Вселената — шансът им, съдбата им, надеждите им за повече щастие им бяха отнети. Но може би имаше мъничко надежда за него самия. Той стигна до двигателния отсек и изключи съзнанието си за всичко останало, освен работата, която му предстоеше да свърши. Беше му необходима цяла скъпоценна минута, за да открие кои от редицата прекъсвачи управляват осветителната и силовите подсистеми на кораба. В течение на тази минута подът се разтресе още веднъж, вероятно когато вратата, която бе заключил, отстъпи пред усилията на атакуващия отряд. Миг по-късно виковете на мъжете започнаха да се приближават.