Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 51
Алфред Ван Вогт
Познатото щракване бе първата индикация, че връзката е осъществена. Преди човекът от другата страна да успее да каже нещо, Хедрок прошепна:
— Полицията ли е? Аз съм пленник на борда на космически кораб. Спасете ме, моля ви се!
След дълга пауза един мъжки глас също прошепна:
— На коя площадка е кацнал корабът?
Хедрок даде адреса и сбито обясни, че е нает да ремонтира някакви атомни двигатели, но е бил насила задържан от човек на име Рел Гриър.
— Къде е Гриър? — прекъсна го гласът.
— Лежи в кабината си горе.
— Момент така — каза гласът.
Последва нова пауза, нарушена от добре познатия му глас на императрица Инелда:
— Как се казвате? — попита тя.
— Даниел Нийлан — отговори Хедрок и припряно добави:
— Моля ви, побързайте. Гриър може да слезе всеки миг. Не искам да ме хване тук.
— А защо просто не отворите вратата и не излезете?
Хедрок се беше подготвил и за този въпрос. Обясни, че Гриър е блокирал от командния пулт механизма за отваряне и затваряне на вратата.
— Ясно — каза императрицата и замълча. Хедрок си представяше как бързият й мозък визуализира ситуацията и преценява възможностите. Изглежда, вече бе мислила по тези въпроси, понеже почти веднага продължи: — Господин Нийлан, обаждането ви в полицията беше прехвърлено в щаба на правителствена тайна служба. Причината е, че без да знаете, сте се оказали въвлечен в ситуация, в която са замесени интереси на правителството. — И тя бързо добави:
— Само не изпадайте в паника.
Хедрок реши, че е най-добре да не казва нищо.
Инелда продължи все така бързо:
— Господин Нийлан, можете ли да включите апарата си на видео? Много е важно да разберете с кого говорите.
— Мога да го включа така, че да ви виждам, но за съжаление предавателният блок е изваден.
— Знаем колко неприятна е за Гриър мисълта, че някой може да го види — кисело отбеляза тя. — Но нека не се бавим сега. Аз държа да ме видите.
Хедрок щракна ключа и изчака образът на императрицата да се фокусира. После се поколеба няколко секунди и накрая смаяно възкликна:
— Ваше величество!
— Познахте ли ме?
— Да, да, но…
Тя го прекъсна:
— Господин Нийлан, вие се намирате в уникалното положение да бъдете въвлечен във велики дела. Вашето правителство, вашата… императрица… изискват вярната ви и лоялна служба.
— Ваше величество — помоли я Хедрок, — извинете ме, но ви моля да побързате!
— Ще бъда пределно ясна и се надявам да ме разберете. Днес следобед, веднага след като бях информирана, че непознат млад мъж — да, говоря за вас — е влязъл в космическия кораб на Гриър, аз разпоредих екзекутирането на капитан Хедрок — шпионин на Оръжейните магазини, — когото бях толерирала до този момент в двореца.
Хедрок бе наясно, че бъркаше нарочно времената на събитията и смесваше истина с лъжа, но беше абсурдно да се опита да я поправи. Направи му впечатление, че не се съобрази с желанието му да побърза. Хрумна му, че тя гледа на обаждането му като на неочаквана възможност, но и че много не я интересува какво може да се случи на някой си Даниел Нийлан. Вероятно смяташе, че винаги може да се договори отделно с Гриър и може би бе права. Инелда продължи с напрегнато лице и нисък, но уверен глас: