Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 53

— Зайдел, поеми нещата! — заповяда тя.

На екрана се появи около четиридесет и пет годишен мъж с тъмносиви очи, извит клюнообразен нос и тънки стиснати устни, цепнатината между които разсичаше напряко лицето му. Устните му се извиха в неприятна усмивка, но когато мъжът заговори, гласът му остана напълно безизразен:

— Чухте заповедта на нашата славна повелителка. Смятайте се за войник, призван да изпълни дълга си по отношение на човек, спрямо когото не може да има съчувствие. Мошеникът Гриър абсолютно съзнателно се е опълчил срещу Короната. Той държи контрола върху откритие, което застрашава устоите на държавата и което в никакъв случай не бива да става обществено достояние. Гриър смята себе си за достоен да преговаря с правителството и действайки от позиция на временен имунитет, поставя невъзможни искания и се държи по начин, присъщ единствено на предателите. Наел ви е да ремонтирате кораб, който той предлага за продан, с очевидното намерение да го приведе в състояние, годно за полет, така че да може да избяга след като е получил парите, които иска. Самият факт, че е предприел ремонт, който би отнел дълго време, показва, че предателството, което готви, е внимателно обмислено… При това положение — слушайте ме внимателно! — ако се окаже наложително или изобщо, ако ви се открие такава възможност, вие имате разрешение да убиете Гриър като враг на държавата, в името на Нейно величество Инелда, императрица на Слънчевата система и велик наследник на династията Ишер. За всяко ваше действие, имащо връзка с изпълнението на поставените ви задачи, вие сте упълномощен с надлежните правителствени пълномощия. А сега, преди да прекъсна връзката, имате ли някакви въпроси?

Тези хора явно смятаха сътрудничеството му за нещо подразбиращо се от само себе си. Хедрок добре съзнаваше, че ако наистина бе обикновен, случайно попаднал в тази ситуация атомен техник, щеше да е онемял от ранга и поста на хората, говорили с него. Но за нещастие на Инелда, тя бе човекът, подпомагащ неговите цели, а не той — нейните.

В този миг осъзна, че от него очакват отговор.

— Нямам въпроси — прошепна той. — Аз съм лоялен поданик на нейно величество. Разбирам всичко.

— Добре. Ако не се обадите утре до единайсет сутринта, ще атакуваме. Надявам се, че ще се окажете достоен за доверието на императрицата.

Чу се щракване. Хедрок също изключи терминала си и отново слезе в ремонтното отделение. Беше разтревожен от дадения му срок. И все пак му се струваше, че ще може да издейства отсрочка от поне час, а защо не и повече.

Взе хапче за ободряване и се залови с двигателите. Малко след полунощ завърши фината настройка на първия, така че вече разполагаше с половината от мощността, необходима му, за да задейства кораб с тези размери. Качи се горе, хапна и пак се захвана за работа.

Докато се трудеше над втория двигател, осъзна, че действа на базата на недоказани предположения. Предполагаше например, че тези двигатели са това, за което ги смята. Така или иначе този кораб, изглежда, беше отишъл до близка звезда и се бе върнал оттам, за да се спусне в тесния като ножница хангар. Но бе факт и че в момента той зависеше от машини, които нямаше как да провери предварително.