Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 52

Алфред Ван Вогт

— Казвам ви всички тези неща, за да илюстрирам максимално убедително твърдостта си да постигна това, което съм решила. Гледайте на съдбата на капитан Хедрок като на пример какво може да сполети онези, които дръзнат да ми се противопоставят, както и на другите, които се провалят в онова, което им бъде заповядано да изпълнят. Чуйте какво искам да направите вие: от този момент нататък се считайте за войник на правителствена служба. Ще продължите да се преструвате, че ремонтирате двигателите на кораба и ще се стараете да създадете у Гриър впечатлението, че вършите онова, за което ви е наел. Но ще се възползвате от всеки удобен миг, когато не ви наблюдава, за да разглобите онези двигатели, които все още работят. Уверена съм, че това може да се извърши по такъв начин, че само експерт да забележи, че нещо не е наред… Сега ме чуйте много добре. В момента, в който парализирате двигателните възможности на кораба, трябва да се опитате да ни известите. Ще бъде достатъчна само една дума. Включете терминала и кажете „Сега“, „Готово“ или нещо подобно и ние ще нахлуем вътре. Имаме осем свръхоръдия, всяко с мощност от по сто милиона цикъла, и сме ги разположили на позиция. Тези оръжия са толкова мощни, че всяко от тях може да изстреля само един заряд, след което ще се разтопи. Но осем заряда, концентрирани в една точка на стената, ще доведат до нейното разпукване най-много до три минути. Това е планът. И така ще бъде. Двайсет и четири часа след успешното приключване вие ще получите огромно възнаграждение за сътрудничеството ви.

Гласът й заглъхна. Тялото й се отпусна. Пламъкът в погледа й угасна. Изведнъж на устните й се появи топла и пленителна усмивка. Тя тихо завърши:

— Надявам се, Дан Нийлан, че бях съвсем ясна.

Не можеше да има никакво съмнение, че е така. Въпреки опита си от предишните им срещи, Хедрок я гледаше очарован. Явно се бе оказал прав, предвиждайки, че императрица Инелда ще играе изключително важна роля при всяка кризисна ситуация в тази смутна епоха. Тигрицата в нея си бе показала ноктите, а те бяха от стомана и жадуваха за насилие. Душата на тази жена беше изтъкана от огън.

Мозъкът му започна да анализира изводите, които можеха да се направят подир казаното от нея. Тя бе споменала, че мощните оръдия вече са изведени на позиция, готови да изстрелят изпепеляващия си заряд. Нищо чудно неговото обаждане да бе отложило атаката в последния миг. Най-лошото бе, че ако заподозряха нещо нечисто, можеха да ударят всеки момент. Всъщност тя нямаше от какво да се опасява. Корабът отдавна не бе в състояние да помръдне и единствено спекулирайки с неведението им, той можеше да се надява да спечели време до критичния обед на следващия ден.

Гласът на императрицата прекъсна мислите му: