Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 35

Аеромобилът се издигна във въздуха. Магазинът под тях изглеждаше малък и някак незначителен в зеления си оазис. След малко той се стопи сред джунглата от небостъргачи и административни постройки, които се надигаха от всички страни. Хедрок забеляза, че Нийлан разглежда пулта за управление. Имаше нещо в него, което издаваше експерта по-убедително от всякакви думи. Мъжът прехвана погледа му и проговори:

— Виждам някои нови джаджи тук. Какво е например това? — И той посочи системата от датчици.

Въпросното устройство беше една от тайните разработки на Оръжейните магазини. Не беше чак толкова важно, така че Хедрок бе поел риска да го инсталира на летателен апарат, който по принцип би могъл да попадне в ръцете на хора, настроени враждебно към Магазините. Имперското правителство разполагаше с подобни устройства, макар и с малко по-различна конструкция.

Хедрок контрира въпроса с друг:

— Виждам, че разбирате от машини?

— Завършил съм атомно инженерство — отговори Нийлан. После допълни с лека усмивка: — Институтът по евгеника умее да се отплаща на протежетата си.

Това беше самата истина. До този момент Хедрок бе смятал Нийлан за важна фигура единствено заради информацията, с която може би разполагаше. Беше впечатлен от суровия му характер, но през дългия си живот бе срещал толкова много корави и умни мъже, че бе престанал да отделя това качество като изключително. Но научната степен беше именно такова. Тя променяше нещата. Човек, познаващ изтънко тази материя, особено след като е бил обучаван по изчерпателната методика, възприета от големите университети, такъв човек би могъл сам да си определи цената, стига да пожелаеше да работи за индустрията. Ако някога изнамереха двигателя за междузвездни полети, той щеше да бъде крайно полезен. Следователно трябваше да бъде постепенно „разработен“. Хедрок веднага се хвана на работа: извади от джоба си листа, на който бе написал последния известен адрес на Кершоу, поднесе го на Нийлан, и подхвърли:

— Ето къде отиваме.

Нийлан пое листа и го прочете на глас:

— „Стая 1874, Трелис Майнър Билдинг“… О, Боже!

— Какво има?

— Бях там три пъти — отговори Нийлан. — Намерих адреса на етикет върху куфара на брат ми в пансиона.

За миг Хедрок помисли, че това е краят на цялата му идея. Въпреки моментното объркване обаче мозъкът му веднага напипа слабото място:

— „Три пъти“?

— Това е хотелска стая — поясни Нийлан. — И трите пъти, когато бях там, стаята беше заключена. Интендантът ми каза, че наемът е платен за десет години напред, но и че не е виждал никого след подписването на договора. Което било преди три години.