Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 33

Тези детски години били изпълнение с щастието от споделянето на най-интимното.

На дванайсетгодишна възраст започнали опитите да ги направят различни, но без да прекъсват тази връзка. Дан бил подложен на истинското въздействие на ишерската цивилизация, подобно на дете, хвърлено в басейна, за да се научи да плува, а Джил бил изолиран и обучението му продължило с пълна сила. През тези години връзката между тях отслабвала. Вече било възможно да скриват мисли един от друг, макар че нищо не им пречело да ги обменят, когато пожелаели. Постепенно в Дан се появило странно чувство като у по-голям брат към по-малкия, докато Джил…

Тук мъжът поспря, погледна Хедрок и отново продължи:

— Мисля, че забелязах неувереността, с която Джил посреща зрелостта, в отношението му към връзките ми с жените. Това го шокираше и аз осъзнах, че имаме проблем. — Той сви рамене. — Никога не е бил поставян въпросът кой от нас ще напусне Земята. В деня на изтичане на договора ни с Института по евгеника аз си купих билет за Марс. Заминах с вярата, че Джил ще намери начин да се справи с истините на живота. Само че… — гласът му за миг заглъхна, — всичко приключи със смъртта му.

— Смъртта му ли? — изненада се Хедрок.

— Да, смъртта му.

— И кога стана това?

— Преди година. Това ме доведе тук, на Земята. Бях на астероида, когато усетих, че той умира.

— Доста време ви е отнело да се върнете — отбеляза Хедрок. И понеже забележката му прозвуча прекалено сухо, побърза да допълни: — Надявам се, че ме разбирате: аз просто се опитвам максимално да изясня нещата.

Нийлан неохотно поясни:

— Събитието ме хвана, когато се намирахме от другата страна на Слънцето, понеже орбиталната скорост на астероида почти съвпада с тази на Земята. Трябваше да мине доста време преди да се озовем в позиция, позволяваща да излетим по орбита, достатъчно проста, за да бъде по възможностите на стария ни кораб. Така че Керю ме остави преди седмица на един от по-евтините северни космодруми и веднага излетя обратно, но се уговорихме след половин година да ме вземе.

Хедрок кимна. Чутото го удовлетворяваше.

— И как точно почувствахте, че брат ви умира? — попита той.

Нийлан се помръдна на стола си. После с известно притеснение обясни, че е усетил болка. Според него Джил умрял в агония, но внезапно, без да очаква смъртта си. Краткото страдание прекосило за миг разделящата ги бездна на космоса и сякаш усукало собствените му нервни окончания. Сетне изчезнал и емоционалният натиск, който през цялото това време, въпреки разстоянието, свидетелствал, че нещо ги свързва.

— И оттогава не съм почувствал нищо — завърши той.

В настъпилото мълчание Хедрок болезнено усещаше как времето му изтича.

През последните няколко минути нуждата да се концентрира върху разказа на Нийлан го бе накарала да забрави колко скъпоценно е то. Сега съзнаваше това с подновена острота. „Върви си! Тръгни веднага!“ — крещеше някакъв вътрешен глас с особена настойчивост и Хедрок просто не смееше да го игнорира. И все пак… той се облегна на стола си и изгледа Нийлан, опитвайки се трезво да го прецени. Искаше да го вземе със себе си, а това означаваше нови трудности. Бързо пресметна нещо наум и поклати глава.