Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 34

— Просто не мога да разбера как връхната точка на кризисната ситуация е била достигната преди цяла една година.

Погледът на Нийлан изведнъж потъмня.

— Смъртта на един човек рядко води до криза — каза той с посърнал глас. — Ужасно е, че твърдя това във връзка с брат ми, но такава е истината.

— Не — продължи размишленията си Хедрок, — нещо се е случило. Защото и Кершоу липсва.

Без да чака отговор, той се изправи и отиде до пулта за управление, който се намираше на стената отдясно. През всички тези минути не можеше да се отърве от чувството, че войниците на Оръжейните магазини всеки момент могат да нахлуят чрез телепортатора, който бе там. Не можеше да поеме този риск, без да организира отстъплението си.

Застана пред пулта с примигващите му светлинки. Не искаше Нийлан да вижда какво ще направи. Затова бързо активира един от пръстените си и проби с лъча му малка като игла дупчица в деликатната схема на устройството, скрита под панела. Индикаторът веднага изгасна.

Хедрок се извърна с облекчение, но все така концентриран. Постигнатото можеше да бъде оприличено със защита на фланга, нищо повече. Във вътрешните помещения на магазина имаше друг телепортатор и нямаше никакви гаранции, че точно в този момент през него не излизат пълчища войници. А други, кацнали с брониран боен кораб, може би вече се разгръщаха отвън, за да го отрежат от аеромобила му.

Рисковете, които поемаше, ставаха прекалено много. Хедрок се върна при Нийлан и каза:

— Разполагам с адреса на брат ви и бих искал да го проверя веднага. Държа да дойдете с мен. Уверявам ви, че е изключително важно да действаме без никакво забавяне. — Гласът му звучеше крайно сериозно. — Можете да ми разкажете останалата част от историята по пътя, а и обещавам, когато свършим, да ви върна тук, за да си вземете пощата.

Нийлан стана.

— Всъщност то май не остана много за разказване — въздъхна той. — Когато пристигнах в Имперския град, отидох на стария адрес на брат ми и научих там нещо, което…

— Момент — спря го Хедрок, отиде до вратата, водеща към вътрешните помещения, почука и каза: — Вземам господин Нийлан със себе си, но ще го върна за пощата. Благодаря ви за съдействието. — И без да чака отговор, се обърна към Нийлан: — Да вървим.

Отиваха към изхода, когато Хедрок се сети да попита:

— Казахте, че не сте го намерили на адреса, където е бил регистриран?

— Хазайката му ме увери — отговори Нийлан, — че той не само вече не живеел там, ами й разрешил да дава стаята под наем. Идвал по един ден в месеца, както изисква законът, така че съвестта й била чиста.

Вече бяха навън на път към аеромобила. Хедрок съзнаваше, че Нийлан му говори нещо, но беше фокусирал вниманието си към небето. Над тях прелитаха самолети, но никъде не се виждаше издълженият като торпедо силует на боен кораб. Той задържа вратичката на аеромобила си, за да може Нийлан да влезе и се вмъкна след него. Секунда по-късно вече седеше на мястото на пилота. Отново погледна към магазина, вече по-отвисоко, но не видя нищо интересно. Магазинът си стоеше на мястото, магичният му надпис проблясваше под слънцето — символ на свободата, продължаваща вече хилядолетия, странна и нелогична свобода, устояла на най-опасната от всички атаки, които биха могли да бъдат насочени срещу нея: безграничната амбиция на онези, които държат скиптъра на абсолютната власт.