Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 118

Разходката му се бе отразила добре — чувстваше се някак освежен и бодър. Хрумна му нещо: Джил и Кершоу — ако единият от тези хора бе Кершоу — сигурно познаваха тази планета. Вероятно бяха правили изследвания и веднага щом възстановяха силите си достатъчно, щяха да могат да му кажат дали жълтите плодове стават за ядене. А нищо чудно и в някой от тези сандъци да имаше джобен анализатор.

Дори да бе така, той не успя да го намери. Все пак се натъкна на много инструменти, включително рекордер за комуникационни дискове, предназначени за изследване и маркиране на неизвестен терен. Вероятно бяха използвали доста такива по местата, където бяха кацали. Слънцето се спускаше на… къде, освен на запад? Хедрок разбираше, че няма друг начин за определяне на посоките. В късния следобед на изток изгря второто слънце — по-малко и не така ярко. За известно време стана по-топло, но когато по-голямото слънце залезе и се спусна „нощта“, настъпи прохлада. Беше като мрачен ден на Земята, когато слънцето едва пробива през плътна облачна покривка, само че тук небето не бе облачно и въздухът изобщо не бе влажен. Не спираше да полъхва лек ветрец. Изгря и третото слънце, но слабата му светлина не промени нищо. На небето се показаха няколко звезди. Нетипичната светлина започваше да действа на нервите на Хедрок. Той тръгна по брега на потока и се запита колко ли щеше да продължи особената сетивна връзка. И кога смятаха да го убият?

Не му бе скимнало да зададе последния въпрос като насочена мисъл, но изненадващо за него отговорът постъпи веднага, сякаш долетя откъм призрачното безоблачно небе, прецизен и безстрастен:

„НИЕ НЕ СМЕ ТОЧНО ОНОВА, КОЕТО СИ МИСЛИШ — обясняваше невидимият паяк. — НАШАТА РАСА НЕ Е, КАКТО ТИ СЕ ИЗРАЗИ, «УСПЕХ НА ПРИРОДАТА». В ТОЗИ КОРАБ СМЕ ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ НАШИЯ НАРОД — ТЕЗИ, КОИТО СМЕ ОСТАНАЛИ. ВСИЧКИ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ — ПОБЕДИТЕЛИТЕ В БОРБАТА ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО И ПРАВО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА НАШАТА ПЛАНЕТА. ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ВИСШИ ПОЗНАНИЯ В ДАДЕНА ОБЛАСТ, НО ТОВА Е ЕСТЕСТВЕН РЕЗУЛТАТ СЛЕД УНИЩОЖАВАНЕ НА КОНКУРЕНТИТЕ. ЗА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НЕ ПОДОЗИРА НИТО ЕДНА ОТ НЯКОЛКОТО ВИСШИ ЦИВИЛИЗАЦИИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. И НЕ БИВА ДА УЗНАЕ. ТИ НИ ОТКРИ СЛУЧАЙНО И ТРЯБВА ДА УМРЕШ. ЯСНО ЛИ ТИ Е СЕГА?“

Хедрок нямаше готов отговор на този въпрос, но поне беше доволен, че най-сетне му бе предложена напълно разбираема логика. Налагаше се да умре, защото знаеше твърде много.

„РЕШИЛИ СМЕ — продължи да излъчва хладният разум, — ДА НАПРАВИМ ПОСЛЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЕТИВНАТА СИСТЕМА НА ЧОВЕКА НА БАЗАТА НА ОНОВА, КОЕТО ОТКРИХМЕ ЧРЕЗ ТЕБ И СЛЕД ТОВА ДА НАПУСНЕМ ТОЗИ РАЙОН НА ПРОСТРАНСТВОТО ЗАВИНАГИ. ИЗСЛЕДВАНЕТО ЩЕ ОТНЕМЕ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ. МОЛИМ ТЕ ДА ИМАШ ТЪРПЕНИЕ. МЕЖДУВРЕМЕННО ПОВЕЧЕ НЯМА ДА РЕАГИРАМЕ НА МАЛОВАЖНИТЕ ТИ ВЪПРОСИ, ИМАЙ ГО ПРЕДВИД.“

Добре, щом искаха така. Хедрок бавно се върна при лагера. Слабият изморен мъж, който му се бе усмихнал преди, се бе събудил и седеше на земята.

— Здравей — приветливо каза той. — Аз съм Кершоу. Дърд Кершоу. Благодаря, че ни спаси.