Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 119

— Не бързай да ми благодариш — промърмори Хедрок.

Но звукът на човешкия глас го бе ободрил донякъде и заедно с него му бе дошла наум една идея. С идването на надеждата се раждаше и тревогата. Той очакваше да бъде унищожен всеки миг.

И тъкмо сега се захвана за работа. С помощта на енергийното оръжие на Джил той наряза околните дървета на дискове с дебелина два пръста и започна да ги слага в изследователския апарат, който печаташе от едната им страна съобщения с местоположението му, включително описание на расата на паяците и заплахата, която те представляват. За някои от дисковете програмира антигравитационен импулс с различна сила — пет, десет, петдесет метра — и ги проследи с поглед как се издигат в небето на нивото, на което бяха пренастроени. Въздушните течения ги понесоха в различни посоки. Някои увиснаха над него и го накараха да се изпоти в безсилен гняв, защото той ги искаше другаде. За щастие имаше и такива, които веднага се разпръснаха. Някои, Хедрок знаеше това, щяха да се загнездят в пукнатини по склонове на хълмовете, други щяха да се реят с години, а защо не и векове, подвластни на капризите на вятъра, и с всеки изминал час щеше да е все по-трудно да се намерят и съберат. Расата на паяците щеше доста да се затрудни в опазването на тайната за съществуването си.

Дните минаваха един след друг и скоро той вече знаеше със сигурност, че достатъчен брой дискове са стигнали далеч от лагера.

Пациентите му се възстановяваха бавно. Беше очевидно, че телата им не усвояват пълноценно храната, която им даваше, и че имат нужда от медицинска помощ, на каквато не можеха да разчитат. Кершоу пръв се съвзе дотолкова, че да се сети да попита какво точно се е случило. Хедрок му показа съобщението на един от дисковете. Вече трета седмица поред не спираше да ги разпраща. Кершоу го прочете и замислено се отпусна отново на тревата.

— Значи това било — бавно изрече той. — И кое те кара да мислиш, че дисковете ще ни помогнат?

— Паяците се същества на логиката — обясни му идеята си Хедрок. — Те ще приемат свършения факт. Проблемът е кога процесът на разпръсване на дисковете ще стигне точка, от която нататък те ще установят, че не могат никога да намерят и съберат всички. Всеки път, когато си помисля, че съм пуснал достатъчно, се питам дали съм направил вече задачата им непосилна. Причината, поради която досега не са се намесили, е, че според мен те в момента са някъде в близост до Земята, отдадени на изучаване на структурата на човешките емоции. Поне така разбрах намерението им, а освен това ми беше казано, че известно време няма да ми отговарят. Предполагам, че са прекалено далече за този вид телепатия.

— Но каква е целта им? — попита Кершоу.

Трудно му беше да обясни всичко, което бе научил от преживяното покрай паяците, но Хедрок все пак направи опит. Внимаваше да не се разпростира много за своята дейност на Земята. Накрая завърши с думите:

— Мога да разкъсам контрола им върху съзнанието си, когато пожелая, така че единственият начин, по който биха могли да ми сторят нещо, е на физическо ниво.