Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 11

Хедрок беше тънък психолог и разбираше, че тук се налага драматична пауза. Главният аргумент беше изречен, но обстановката бе толкова напрегната, че той имаше нужда от нещо, с което да отклони вниманието, нещо от съвсем друго естество, но все пак такова, че да бъде интегрална част от цялата му стратегия. Така че той продължи:

— За да ви илюстрирам нивото на великите научни постижения на Оръжейните магазини, ще споделя с вас, че те разполагат с апарат, който може точно да предскаже момента на смъртта на всеки човек. Преди шест месеца, на тръгване за този дворец, просто за да се развлека, разпечатах датите на смъртта на почти всички, присъстващи на тази маса, както и на членовете на Имперския съвет.

Сега вече беше приковал вниманието им. Това личеше по изопнатите черти на лицата им, обърнати към него в трескаво очакване. Но той не можеше да си позволи да изпусне контрола над разговора. Затова си наложи да се поклони пред пребледнялата владетелка и бързо изрече:

— Щастлив съм да обявя, ваше величество, че ви очаква дълъг и все по-изпълнен с достойнство живот. За нещастие… — в тона му се прокрадна нотка на опечаленост — … казвам за нещастие, тук присъства джентълмен, комуто е писано да умре… само след няколко минути.

Той не изчака да се наслади на ефекта от думите си и вместо това бързо се извъртя заедно със стола си. Защото не можеше да си позволи да загуби нито миг. Всеки момент някой можеше да разгадае блъфа му, а това би означавало бавна кончина по най-унизителен начин. Гласът му изгърмя през пространството, което отделяше неговата маса от друга, край която бяха седнали дузина униформени мъже:

— Генерал Грал!

— А? — Офицерът, натоварен да изпълни смъртната присъда, рязко се извърна. Изглеждаше неприятно изненадан като видя кой го вика.

Хедрок осъзна, че извикването му е довело до установяването на мъртва тишина в салона. Всички поканени бяха спрели да се хранят, бяха преустановили частните си разговори и бяха вперили поглед към кралската маса и него самия. Наслаждавайки се на огромната си публика, Хедрок събра въздух в гърдите си, стегна диафрагма и звънко изстреля във въздуха следния въпрос:

— Генерал Грал, ако умрете в тази минута, каква би могла да бъде причината?

Мъжът с мрачното лице тежко се надигна.

— Здравето ми е перфектно — изръмжа той. — За какво говорите, по дяволите?

— И сърцето ви е наред? — настоя Хедрок.

— Абсолютно.

Хедрок оттласна стола си назад и също стана. Не можеше да си позволи грешка заради неудобна позиция на тялото си. Рязко вдигна ръка и безцеремонно посочи генерала с пръст: