Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 12
Алфред Ван Вогт
— Вие сте генерал Листър Грал, нали?
— Точно така. И трябва да ви кажа, капитан Хедрок, че най-категорично…
Но Хедрок го прекъсна:
— Генерале, със съжаление трябва да ви информирам, че според архива на Оръжейните магазини вие ще умрете от сърдечен удар
Сега вече не можеше да спре. Хедрок плавно сви пръст и нагласи ръката си така, че да поеме оръжието, материализирало се в невидима за останалите плоскост.
Не беше от обикновените, достъпни навсякъде оръжия, не, това невидимо оръжие бе продукт на магьосник, специална неограничена във възможностите си версия, която никога не бе продавана, не бе излагана на показ и бе използвана само в изключително редки кризисни ситуации. Оръжието стреля все в същата невидима за хората плоскост и в мига, в който сърдечният мускул на генерала се сви в спазъм, Хедрок отпусна пръст. Оръжието незабавно се дематериализира.
Избухна паника. Хедрок се отправи към трона и се поклони на императрицата. Не можа да сдържи възхищението си, защото тя беше неестествено спокойна. Може и да бе емоционална и неорганизирана, но в моменти на истинско вълнение, в мигове, когато трябваше да се вземат жизненоважни решения, тази жена беше в състояние да се опре на онова, което бе наследила като представителка на Ишер. Именно към този здрав разум се бе обърнал той и ето че сега го виждаше като скъпоценен камък, спокойно сияещ в дълбочината на очите й.
— Предполагам разбираш, че убийството на генерал Грал е косвено признание по всички обвинения.
Хедрок бе прекалено умен, за да отрече каквото и да било пред това необикновено същество, в което макар и за малко тя се бе превърнала. Затова само отговори:
— Бях информиран за смъртната присъда срещу мен, както и кой трябва да я изпълни.
— Значи признаваш?
— Готов съм да призная всичко, което пожелаеш, стига да разбереш, че за мен няма нищо по-ценно от твоите интереси.
Тя го изгледа недоверчиво.
— Човек на Оръжейните магазини — организация, която не пропуска нито една възможност да ми се противопостави — да приема така присърце моите интереси?
— Аз не съм, никога не съм бил и никога няма да бъда човек на Оръжейните магазини — подчерта Хедрок.
На лицето й се изписа изненада:
— Знаеш ли… почти ти вярвам. В теб има нещо странно, нещо чуждоземно, което трябва да разбера…
— Някой ден сам ще ти кажа, обещавам.
— Изглеждаш прекалено сигурен, че няма да заповядам на някой друг да те обеси.
— Както казах, никой Ишер не се е самоубивал.
— Пак подхващаш старата тема с тази невъзможна твоя амбиция. Добре, нека забравим това… Ще те оставя да живееш, но за известно време трябва да напуснеш двореца. Не можеш да ме убедиш, че съществува универсален шпиониращ лъч.
— Дали наистина не мога?
— Може и да сте разполагали с подобен апарат преди време, когато съм била на шестнайсет години, но оттогава целият дворец бе съоръжен със защитни екрани. Те са безсилни само пред двупосочно действаща система. С други думи, трябва да има апарат както отвън… така и вътре.
