Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 9

„Не още, не още“ — мислеше си Хедрок. Кризата назряваше, но щеше да се разрази внезапно, и тогава неговите действия трябваше да бъдат бързи и прецизно пресметнати във времето. На глас каза само:

— Не разбирам какво ви безпокои. Последните три хиляди години доказаха, че Оръжейните магазини нямат намерение да свалят правителството на Империята. Знам със сигурност, че шпиониращият лъч се използва максимално дискретно и никога не е бил включван нощем с изключение на случая, когато нейно величество бе наредила да й донесат тайно жива змия от дворцовия терариум. Двете дежурни жени, отговорни за наблюдателния апарат същата нощ, са проявили съвсем разбираемо любопитство в конкретния случай и са продължили да гледат. Случилото се, естествено, било прекалено пикантно, за да остане погребано в архива. Може би ще ви заинтересува, ваше величество, да научите, че тази история стана повод да бъдат написани две психологически студии, при това едното изследване бе от нашия най-велик измежду живите И-човек — самия Едуард Гониш.

С периферното си зрение Хедрок зърна жената да накланя стройното си гъвкаво тяло напред и когато я погледна по-внимателно, видя, че устните й са леко разтворени, а очите — разширени от интерес. Цялото й същество бе реагирало на последните му думи.

— И какво каза той за мен? — прошепна тя едва чуто. Хедрок осъзна, че моментът е настъпил. „Сега — стрелна се през главата му, — сега!“

Почувства, че леко трепери. Въпреки самоконтрола нито можеше, нито искаше да се овладее. Все пак от човек, заплашен със смърт, може да се очаква някаква възбуда, иначе просто ще го сметнат за прекалено хладнокръвен, което не би могло да му спечели симпатията на присъстващите. Гласът му се извиси над гълчавата, идваща откъм най-далечните маси, и прозвуча може би развълнувано. И това беше добре дошло, защото една жена го гледаше с широко отворени очи, жена, която бе наполовина дете и наполовина гений и която жадуваше за нещо странно и екзотично с цялата си свръхемоционална натура. И докато тя седеше с пламнал поглед, Хедрок заговори:

— Вие трябва да сте луди, при това всички, без изключение, защото иначе не бихте допускали тази продължаваща грешка да подценявате Оръжейните магазини с тяхната специализирано развивана наука. Наистина не мога да разбера как е било възможно да ви хрумне смехотворната идея, че съм дошъл тук като шпионин и че се интересувам от някаква незначителна тайна на вашето правителство. Аз съм тук с една-единствена цел и нейно величество прекрасно знае каква е тя. Ако ме убие, тя съзнателно ще унищожи по-добрата част от себе си… Но всъщност, ако знам със сигурност нещо за рода Ишер, това е, че в крайна сметка всички те са се въздържали от самоубийство.

Императрицата се поизправи, смръщи вежди и отсече:

— Твоята самонадеяност е равна на изобретателността ти.

Но Хедрок не обърна внимание на прекъсването. Нямаше никакво намерение да изпуска инициативата. Затова невъзмутимо продължи: