Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 13

Алфред Ван Вогт

— Добре си осведомена.

— Що се отнася до измислицата — продължи императрицата, — че Оръжейните магазини могат да надничат в бъдещето, нека ти съобщя, че ние знаем колкото вас за пътуването във времето и ограниченията, с които е свързано то. Използването на принципа на махалото — който ни е добре известен — неизбежно води до фатални резултати. Както и да е, нека забравим и това. Искам да заминеш за два месеца. Мога да те повикам и по-рано, ако обстоятелствата позволят. А дотогава бъди така добър да предадеш следното послание до Съвета на Оръжейните магазини: онова, което правя, не може да навреди в ни най-малка степен на Оръжейните магазини. Кълна се в честта си!

Хедрок я изгледа продължително. Накрая рече тихо:

— Сега ще ти кажа нещо изключително важно. Нямам никаква представа какво правиш или какво си замислила, но забелязах нещо много характерно за теб. Във всичките си най-отговорни политически и икономически решения ти действаш от консервативни позиции. Не го прави повече. Назряват промени. Остави ги да се осъществят. Не се бори с тях, застани начело на тях, насочвай ги. Добави нови лаври на слава към знаменитата фамилия Ишер.

— Благодаря ти за съвета — хладно отговори тя.

Хедрок се поклони отново:

— Очаквам да ме повикаш след два месеца. Довиждане.

Когато стигна до порталите в далечния край на салона, разговорите зад гърба му вече се бяха възобновили. Той излезе със спокойна походка и, вече скрит от погледите на всички, ускори ход. Стигна редицата асансьори, влезе в един от тях и натисна експресния бутон за покрива. Изкачването бе продължително, а нервите му — поразклатени. Той добре съзнаваше, че всеки миг императрицата може да размисли и да промени решението си.

Асансьорът спря и вратата се отвори. В мига, когато кракът му стъпи навън, той забеляза групата мъже. Те със стегната крачка пристъпиха към него и го обградиха. Бяха неуниформени, но нямаше никакво съмнение, че са полицаи.

В следващия миг един от тях твърдо изрече:

— Капитан Хедрок, вие сте арестуван.

3.

Той стоеше на покрива на двореца, изправен пред мъжете, и мозъкът му, свикнал да възприема победата като нещо закономерно, отказваше да се примири с оформящото се поражение. Хората бяха достатъчно на брой, за да се справят с всякакъв опит за съпротива от негова страна. Умът му заработи трескаво. Императрицата несъмнено бе предвидила, давайки заповедта за задържането му, че той ще си направи възможно най-лошите изводи и ще опита всичко по силите си, за да се противопостави. Моментът не бе подходящ за изтънченост, демонстрация на оскърбена невинност или тарикатски ходове. В следващия миг дълбокият му баритон изгърмя в тишината:

— Какво искате?

В световната история имаше няколко велики момента, когато това заплашително изръмжаване бе довеждало до желаното разколебаване във волята на много по-могъщи противници от тези, които сега стояха пред него. Но този път ефектът бе нулев.

Хедрок се удиви. Мускулите му, готови за замисленото втурване, което трябваше да го преведе през редиците на уж парализираните мъже, се напрегнаха. Големият аеромобил, който бе изглеждал толкова близко допреди малко, само на някакви си шест-седем метра, сега му се струваше недостижимо далече. Отчайващата ситуация угаси решимостта му да се добере някак до него. Един човек срещу двайсетима въоръжени! Вярно, че разполагаше с неограничена версия, която също като другите оръжия на Магазините създаваше пред собственика си защитна полусфера, способна на устои на огъня на осем противника, но тя едва ли щеше да се окаже достатъчна, за да му отърве кожата.