Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 108

Пръстенът — това бе единият от двата създадени, но другият имаше различна функция — помогна на Хедрок, когато той стигна до стените. Първо лек скок, последван в мига на отделянето му от пода от преместване на активатора в пръстена, после преминаване през стената, повторно докосване на активатора, този път в обратна посока, и приземяване на пода, който беше като лепкава кал под краката му. Подобно упражнение бе елементарно за неговите мускули, винаги намиращи се в перфектно състояние. Не след дълго Хедрок стигна до скривалището, което бе създал преди много време в това пространство и бе скрил в двореца. Тук имаше малък космически кораб, машини за повдигане на тежки предмети, мощни магнити и най-вече манипулатори, с които можеше да взема и премества различни предмети. Естествено имаше и различни оръжия и всеки инструмент, като се започне от космическия кораб и се стигне до простата механична ръка, бе съоръжен с два регулатора на плътността, необходими, за да могат уредите да се използват на практика. Освен това всички инструменти на борда, включително двата пръстена на Хедрок, бяха под главното управление на контролния пулт.

Вторият пръстен и съответните контроли на пулта осъществяваха другата съществена функция на безценното изобретение. С помощта на този пръстен беше възможно ограничено преместване във времето. Теоретически погледнато би могло да се говори за години, но опасното въздействие на престоя тук върху човешкия мозък ограничаваше пътуването във времето до няколко часа напред или назад.

Хедрок беше установил, че при преминаване девет часа напред и после девет назад, т.е. общо осемнадесет, тялото биологически остарява с шестте определени му часа, без мозъкът да се побърка. Три за един — не беше чак толкова лошо. Този начин на пътуване във времето нямаше нищо общо с метода на махалото, открит съвсем случайно от физиците на императрицата пред седем години, при който тялото изминаваше все по-големи отрязъци в двете посоки, натрупвайки в себе си енергия, която не можеше да се балансира, поради което в крайна сметка пътешественикът във времето бе обречен на неизбежна смърт. Тук, в това пространство, нямаше време — тук можеше да се говори само за някакъв метод за настройка на пространството към дадено време в нормалния свят.

Хедрок спусна малкия си кораб и всичко в него редом с крайцера на Оръжейните магазини, кацнал до дупката в стената на двореца, внимателно вкара кораба през корпуса на крайцера, изключи двигателите и включи генератора на време на скорост, три пъти по-висока от нормалната. След това зачака нетърпеливо, без да откъсва поглед от индикаторите. Не трябваше да чака дълго. И наистина, след малко индикаторите присветнаха, а генераторът с щракване се превключи автоматично на нормален ритъм на времето. Едновременно с това Хедрок усети някакво движение. Грамадният крайцер на Оръжейните магазини се издигаше заедно с него и малкия му кораб — отново в нормалното време, но съвсем малко извън специалното пространство, колкото да не изпадне заедно с кораба през стените на крайцера.