Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 107

Изследванията бяха завършили с успех. Един ден изобретателят бе дошъл с резултатите си при Хедрок, той бе обмислил нещата и бе съобщил на гения и неговите колеги, че по решение на Съвета разработката им се засекретява. Пред самия Съвет той лично докладва за провала на изследванията. Това му бе дало възможност еднолично да разполага с откритието. Идеята бе обявена за задънена улица и всичко това бе въведено в архива на Информационния център, за да обезкуражава всеки, който след време решеше да повтори същото. С тази процедура приключваше веднъж завинаги интересът на Оръжейните магазини към въпросната идея. Някой ден Хедрок щеше да направи истината публично достояние.

Докато чакаше края на адаптацията, Хедрок си мислеше за това, че не за пръв път слагаше ръка на различни научни открития. Например бе държал в тайна цели двайсет века собственото си откритие, резонансното увеличаване, преди да реши да го предаде на Оръжейните магазини, за да постигнат баланс във вечната надпревара с императорите на Ишер. Разполагаше с още няколко такива. Основният критерий, когато вземаше решение дали да предостави на хората дадено нововъведение, или да го задържи, винаги беше: ще помогне ли откритието за прогреса на човечеството? Или ще бъде от полза само за някаква ограничена група, за да упражни тя по-голяма власт в един свят, където тиранията и без това беше в излишък? Много често попадаше на опасни изобретения, безгрижно създадени от хора с ограничено мислене, неспособни да видят практическата страна на творенията си.

Дявол да го вземе, трябваше ли да умрат един милиард невинни хора, само защото някакъв откривател не е в състояние да прозре основната същност на човешката природа?

От друга страна, имаше и хора, които разглеждаха всяко изобретение само в светлината на неговата конкретна полза за личните интереси на малка група индивиди. И ако те държаха подобни изобретения в тайна, така както императрицата не искаше да освободи контрола над междузвездния двигател, тогава бяха оправдани всякакви средства, за да бъдат заставени да се разделят с тайната. Понякога такова решение бе трудно да се вземе, но кой друг освен него имаше опита и властта да го стори? За зло или за добро, върховният арбитър бе именно той.

Хедрок бавно изчисти тези мисли от главата си. Усещаше, че тялото му е готово. Беше дошло време за действие. Тръгна напред в мъглата. Виждаше хората в двореца, изправени като статуи под първите лъчи на зората. Намираше се извън тяхното време. Не им обърна никакво внимание и когато се изпречваха на пътя му, минаваше през техните тела като през газови облаци. Дори стените не бяха преграда за него, но с тях все пак трябваше да внимава. Можеше да бъде много лесно, прекалено лесно, да премине през пода и да потъне в земята. Това вече се бе случило веднъж по непредпазливост по време на лабораторните експерименти и повторение на нещастния случай не му трябваше. За да се избегне тази катастрофална възможност, физиците бяха решили, че първоначално създаваното пространство трябва да има малък обем. Управлението на генератора беше монтирано в пръстен, чрез който този обем можеше да се регулира по желание и при нужда да се прониква в плътни материали, като се разширява или свива обемът.