Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 106

Когато десетимата войници на охраната влязоха, Хедрок леко се усмихна и каза:

— Е, сега дойде време за обещания шок.

Мъжете го сграбчиха, един от тях вдигна чувала и…

Онова, което беше планирал, се случи.

* * *

Когато половин час по-рано в двореца Хедрок бе стъпил в онази секция от стена, която бе качил от подземието на гробниците, той се бе озовал в сумрачен свят. Остана така дълго време, без да помръдва, давайки възможност на тялото си да се адаптира. Надяваше се, че никой няма да го последва през електронното силово поле. Не се безпокоеше за себе си. Резонансният екран бе настроен само за неговото тяло. През цялото време, докато екранът бе стоял и чакал като невинна секция от стената в старата работилница момента да бъде използван, единственото безпокойство на Хедрок бе да не би някой случайно да мине през него. Това щеше да завърши зле за този човек. Хедрок често се бе питал какво точно би могло да се случи на нещастника. Няколкото животни, с които бе експериментирал, му бяха връщани от десетки хиляди километри — намерилите ги хора ги идентифицираха по пръстените, на които бе написан адресът му. Други — въпреки обещанието за значително възнаграждение, напечатано на пръстена — така и не бе видял повече.

Сега, когато сам се бе прехвърлил, нямаше за какво да бърза. Тук, в този свят на полумрака, законите на нормалното време и пространство не бяха в сила. Тук той беше никъде и едновременно с това навсякъде. Това беше мястото, където озовалото се изведнъж тяло попадаше под усиленото въздействие на времето и където най-бързо можеше да полудееш. Беше установил, че дори само шестчасовият престой представлява сериозна опасност за разсъдъка му. Вече беше идвал тук по-рано тази вечер, използвайки екрана в тайната си лаборатория, и това му бе позволило да разбере, че императрицата иска да се омъжи за него. Което означаваше временна безопасност, но още по-важно — гарантираше му, че ще има свободен достъп до втория екран в подземието при гробниците. Благодарение на това щастливо обстоятелство той бе престоял тук само два часа, оставяйки в резерв останалите четири от общо шестте, които представляваха човешкия лимит.

Така че второто му идване не биваше да надвишава четири часа, желателно три, а за предпочитане два. След този престой му трябваше възстановителен период от поне няколко месеца. Идеята за това откритие бе възникнала по време на мандата му като председател на Съвета на Оръжейниците — високопрестижна аристократична длъжност, дала му възможност да упражнява контрол над цяла лаборатория физици, поставени в услуга на един млад гений, който бе автор на идеята. Просто изложен, проблемът бе следният: резонансният телепортатор на Оръжейните магазини осъществяваше мост между две точки в пространството, механично приемайки, че то не е материално. Младият изобретател се бе запитал: а защо да не обърнем този процес и не създадем пространство там, където го няма?