Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 109

Алфред Ван Вогт

Ако беше прав, сега в крайцера имаше двама Хедроковци — единият тук, в този сив свят, другият пак той, но вече върнал се в двореца след това пътуване, пленен от Магазините и взет на борда на крайцера. Така смяташе, но не беше разумно да приема това за напълно сигурно. Едно от затрудненията при пътешествия във времето беше откриването на хора, проследяването им в тълпа или дори на не чак толкова оживени места. Веднъж бе прахосал целия шестчасов период, за да открие човек, който бе отишъл на театър. Така че в този момент държеше да знае с положителност. Той надникна в екрана на терминала и видя себе си, заобиколен от охраната. Другият Хедрок се беше върнал от пътуването във времето и знаеше какво се е случило. Следователно знаеше повече от него. При всички положения, не му оставаше да чака дълго.

Крайцерът увисна над крепостта, където трябваше да пристигнат. Пленникът и охраната слязоха долу, където го очакваше специално построената за случая метална камера. Хедрок премина с корабчето си през корпуса и се хвана на работа. Първо монтира върху стената на камерата високочувствителен микрофон и докато слушаше спора вътре, разтовари няколко от устройствата. Когато охраната се втурна с готовия чувал, изчака до момента, когато той щеше да бъде стегнат около шията на двойника му, насочи механичната ръка на манипулатора и го дръпна в своето пространство. След това седна с пръсти върху пулта за управление и зачака по-нататъшното развитие на събитията.

В камерата се бе възцарила тишина от преплетени нерви и смутени погледи. Хедрок-пленникът стоеше без да помръдва, усмихваше се подигравателно и не правеше опит да се освободи от хватката на войниците. В сърцето му нямаше чувство на съжаление.

— Няма да хабя думи за повече словесни престрелки — каза той ледено — Решимостта на тази организация да ме убие, въпреки че ПП-диаграмата ми доказва моя алтруизъм и искрена добронамереност, показва съществуването на онзи защитен консерватизъм, винаги опитващ се да разруши онова, което не е в състояние да проумее. Този консерватизъм заслужава суров урок, за да разбере, че съществува организация, способна да свали даже смятащите се за всемогъщи Оръжейници.

— Оръжейните магазини не признават никакви организации — прекъсна го властно Питър Кадрон. — Охрана, убийте този човек!

— Глупак! — извика Хедрок. — Имах по-добро мнение за теб, Кадрон, а ти си позволяваш дързостта да дадеш такава заповед след всичко, което вече изрекох.

И продължи да говори, без да обръща внимание на ставащото. Не беше необходимо да гледа охраната, защото знаеше какво й се случва.

* * *

А отвън неговият двойник просто изключи генератора на време и всичко в камерата застина. Без да бърза, той отне оръжията на охраната, обезоръжи и членовете на Съвета, свали им пръстените от ръцете, демонтира терминалите в креслата, прибра микрофоните от китките им. След това им сложи белезници и ги завърза един за друг в дълга верига около масата. Закопча ръцете на войниците от охраната за глезените им и излезе в коридора. Цялата операция не му отне никакво време. В буквалния смисъл на думата.