Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 104

След това страстният изблик угасна. Тя осъзна, че И-човекът мрачно я наблюдава.

— Госпожо — тъжно каза той, — вие не обърнахте внимание на думите ми в началото. Намерението беше да го убият максимум след час. Като се има предвид как той избяга предния път, не вярвам да бъде допуснато отклонение от първоначалния замисъл. Това е краят на най-забележителната страница в цялата човешка история. И, госпожо… — И-човекът внимателно я погледна, — навярно за вас самата ще е най-добре така. Знаете много добре, както го знам и аз, че вие не можете да имате деца.

— Какво? — викна смаяно принц Дел Куртин. — Инелда…

— Мълчете! — Гласът й трепереше от едва сдържан гняв. — Принце, наредете да отведат този човек в килията му. Поведението му е непоносимо. И ви забранявам да обсъждате своя суверен с него.

Принцът се поклони.

— Аз съм на заповедите на ваше величество — каза той студено, после се обърна: — Елате, господин Гониш.

Беше се питала възможно ли е да й бъде причинена по-голяма болка. И ето че се бе случило. Миг по-късно тя вече беше сама в разрушения си свят. Трябваше да мине много време, преди да се опита да потърси утеха в съня.

16.

Това, в което се намираше Хедрок, приличаше не толкова на стая, колкото на някаква метална пещера. Той стоеше по средата й. Питър Кадрон го гледаше сега с присвити очи и неприязнено извити устни.

„Нека се чудят и колебаят“ — каза си Хедрок. Веднъж го бяха изненадали с неочакван арест. Този път беше по-различно. Този път беше подготвен. Без никакво притеснение огледа един след друг всичките двайсет и деветима мъже, седнали покрай дългата маса, която Съветът на Оръжейните магазини използваше при откритите си заседания. Изчака да седне и Питър Кадрон — последният тридесети член на Съвета, — после безстрастно изслуша рапорта на началника на охраната, който съобщи, че всички пръстени на пленника са иззети, че е преоблечен в други дрехи, че тялото му е прегледано с индуктор на прозрачност и че в него не са намерени скрити оръжия. Приключил с рапорта, началникът на охраната се оттегли заедно с войниците си, но Хедрок продължаваше да чака. Той се усмихна, когато Питър Кадрон обясни причината за необичайните предпазни мерки, после бавно и хладнокръвно се отправи към масата. Всички погледи бяха приковани върху него — някои просто любопитни, други — нетърпеливи, а имаше и такива, които не скриваха враждебността си. Всички искаха да чуят какво ще им каже.

— Господа — започна Хедрок със звънкия си глас. — Ще задам един въпрос. Знае ли някой от тук присъстващите къде отидох, когато минах през екрана? И ако никой не може да отговори положително, аз ви предлагам незабавно да ме освободите, защото в противен случай всемогъщия Съвет на Оръжейниците го очаква много неприятен шок!

Настъпи тишина. Хората се заспоглеждаха.

— Мисля — обади се Ансил Неър, — че колкото по-бързо приключим с екзекуцията, толкова по-добре ще бъде. Доколкото разбирам, в момента гърлото му може да бъде прерязано, може да бъде удушен, главата му може да бъде пръсната с куршум, плътта му може да бъде изпарена с енергийно оръжие. Тялото му е лишено от защита… дявол да го вземе, можем дори да го пребием до смърт с тояги. И всичко това може да бъде сторено в този момент. След странното му изявление не знаем дали всички тези мерки ще бъдат възможни след десет минути. — Младият член на Съвета дори стана на крака, за да завърши: — Господа, нека действаме незабавно!