Читать «Опасността от класиците» онлайн - страница 4

— Хубава работа! — каза Флоранс. — Значи ще набутате на тази бедна машинка шестнайсетте дебели тома на „Ларус“! Вие сте ужасен инквизитор.

— Налага се! — отвърнах. — Тя трябва да погълна всичко. Ако й се втълпи фрагментарна култура, по всяка вероятност ще придобие характера на онези древни играчки, надарени с твърде малко разум. И какъв ще бъде този характер? Невъзможно е да се предвиди. Единственият й шанс да има уравновесено поведение е да знае всичко. Само при това условие тя може да бъде обективна и безпристрастна.

— Но тя не може да знае всичко — каза Флоранс.

— Достатъчно е да знае от всичко в равни съотношения. „Ларус“ е сравнително обективен. Той е задоволителен пример за безпристрастно написано произведение: според моите изчисления ние трябва да получим една съвършено коректна, разумна и добре възпитана машина.

— Това е чудесно — каза Флоранс.

Изглежда, ми се подиграваше. Някои мои колеги очевидно разрешават по-сложни задачи, но все пак аз бях осъществил истинска екстраполация на няколко твърде несъвършени системи и работата ми заслужаваше повече от баналното „това е чудесно“. Жените не подозират в каква степен такива неблагодарни слугински задачи могат да обезсърчат.

— Как работи? — попита тя.

— О, системата е съвсем проста — казах аз, леко натъжен. — Обикновено четящо устройство. Достатъчно е да поставиш книгата във входния канал и апаратът прочита и записва всичко. Това е често срещана операция. След като данните се усвоят, четящото устройство ще бъде демонтирано.

— Включете я, Боб! Моля ви!

— Много бих искал да ви я покажа, но нямам томовете на „Ларус“. Утре вечер ще ги получа. Преди това нищо не мога да я карам да заучи, това ще наруши равновесието й.

Отидох при машината и я включих. Контролните лампи светнаха и образуваха прекъсната лента от червени, зелени и сини точки. От захранващата верига долиташе тихо мъркане. Въпреки всичко се чувствувах доста доволен от себе си.

— Книгата се слага тук — казах аз. — Натиска се този лост и готово. Флоранс! Какво правите! О!…

Опитах се да изключа машината, но Флоранс ме задържа.

— Само един опит, Боб, после ще го изтрием!…

— Флоранс! Невъзможна сте! Няма как да се изтрие!

Тя беше поставила моя екземпляр на „Ти и аз“ във входния канал и беше дръпнала лоста. Сега чувах силното щракане на четящото устройство, когато се прелистваха страниците. За петнайсет секунди всичко беше готово. Книгата излезе обратно сдъвкана, смляна и непокътната.