Читать «Опасността от класиците» онлайн - страница 6

— Бъди мила — каза Флоранс на машината. — Аз обичам милите хора.

— Можеш да ми кажеш „Бъди мил“ — отбеляза машината. — Аз съм по-скоро от мъжки род. И млъкни, слушай.

— Нека твоя корсаж разкопчея. Знам какво ще ми кажеш отдавна. Да се любим. Най-умно това е. Съблечи се. Ела незабавно. Най-добре е да слеем телата, да, това ще е по-безопасно. Хайде, скъпа, свали си полата и телата ще бъдат съгласни.

— Ах! Ти ще млъкнеш най-после! — развиках се вбесен.

— Боб! — каза Флоранс. — Това ли четяхте вие? О!…

— Ще я изключа — заявих аз. — Не мога да понеса да ви приказва така. Има неща, които човек чете, но не говори.

Машината мълчеше. После от гърлото й излезе някакво ръмжене.

— Не пипай контакта ми!

Приближих се самонадеяно. И без ни най-малко да съм я предизвикал, машината връхлетя върху мен. В последния момент успях да се хвърля встрани, но стоманената й обшивка ме удари силно по рамото. Гнусният й глас поде отново:

— Значи си влюбен във Флоранс, а!

Бях се прислонил зад стоманеното бюро и разтривах рамото си.

— Флоранс, излезте — казах аз. — Не стойте тук, изчезвайте!

— Боб! Не искам да ви оставя сам… Тя… Той ще ви нарани.

— Хайде, хайде — казах аз. — Излизайте бързо.

— Ще излезе, ако искам! — обади се машината.

Насочи се към Флоранс.

— Тръгвайте, Флоранс — повторих. — Побързайте.

— Страх ме е, Боб! — каза Флоранс.

С два скока тя дойде при мен зад бюрото.

— Искам да остана с вас.

— На тебе нищо лошо няма да ти направя — й каза машината. — Брадатият ще закъса. А, ревнуваш, нали! Гледаш да ми издърпаш контакта, значи!

— Не ви искам! — каза Флоранс. — Вие ме отвращавате.

Машината бавно отстъпи, за да се засили. Нападна ме внезапно, с цялата мощ на моторите си. Флоранс изкрещя.

— Боб! Боб! Страх ме е!

Бързо седнах върху бюрото и я придърпах към себе си. Машината се блъсна в него, то се плъзна до стената и се удари в нея със страшна сила. Стаята се разтресе и от тавана се откърти парче мазилка. Ако бяхме останали между стената и бюрото, щяхме да сме срязани.

— Цяло щастие е — изломотих аз, — че не съм монтирал помощните ефектори. Останете тук.

Качих Флоранс върху бюрото. Сега машината не можеше да я достигне. Изправих се на крака.

— Боб, какво ще правите?

— Няма нужда да го казвам на глас — отговорих.

— Ясно — каза машината, — пак се опитай да ме изключиш!

Видях, че се изтегля на позиция и изчаках.

— Няма да се отървеш!

Машината нададе яростен рев.

— Така ли! Сега ще видиш.

Връхлетя върху бюрото. Точно на това се надявах. В момента, в който стигна до него и се опита да го сплеска, за да се добере до мен, аз скочих и я яхнах. Хванах се с лявата ръка за захранващите кабели, които стърчаха на върха й, а с другата се помъчих да достигна ключа. Машината ме удари силно по главата и като обърна към мен лоста на четящото устройство, се опита да ме убие. Но преди да имам време да се осъзная, тя се разтресе бясно и аз изхвръкнах от нея като топка. Сгромолясах се на земята. Усетих силна болка в крака и видях като в мъгла как машината се засилва, за да ме довърши. А после настъпи мрак.