Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 90

Сегашният обитател на светия престол, когото септон Месечина осмивал като Върховния блюдолизец, бил предпазлив и отстъпчив, тъй че имало малка или никаква опасност който и да е брак да бъде отхвърлен от Староград, стига той да продължава да говори от името на Седемте от седалището си в Звездната септа. Отецът на Вярващите не бил млад обаче; пътуването до Кралски чертог, за да извърши богослужението на Златната сватба, почти го довършило, казвали някои.

— Ако се падне на мен да облека тази мантия, негова милост, разбира се, би имал моята подкрепа във всеки избор, който би направил — уверил септон Матеус кралицата регент и съветниците ѝ, — но не всички мои братя са толкова склонни и… смея да кажа… има и други Месечини там навън. Предвид всичко, което стана, да се ожени брат за сестра при това положение би се приело като тежко оскърбление към благочестивите и се опасявам от това, което би могло да се случи.

След като опасенията на кралицата им били така потвърдени, Рогар Баратеон и другите лордове изоставили всякакви обсъждания за принцеса Алисан като невяста за брат ѝ Джеерис. Принцесата била тринайсетгодишна и наскоро отпразнувала първото си разцъфване, тъй че се сметнало за желателно и тя да бъде омъжена колкото може по-скоро. Макар и все още разделен по отношение подходящата партия за краля, съветът бързо се спрял на партньор за принцесата; тя щяла да се омъжи на седмия ден на новата година за Орин Баратеон, най-младия от братята на лорд Рогар.

Така било решено от кралицата регент, Ръката на краля и техните лордове съветници. Но като много такива уговорки през вековете, планът им скоро бил осуетен, защото сериозно подценили волята и решимостта и на самата Алисан Таргариен, и на нейния млад крал Джеерис.

Все още не било направено никакво обявление за годежа на Алисан, тъй че не се знае как новината за решението е стигнала до ушите ѝ. Великият майстер Бенифер подозирал слуга, защото много влизали и излизали, докато лордовете обсъждали в солария на кралицата. Самият лорд Рогар хранел подозрение към Демън Веларион, лорд-адмирала, горделив мъж, който като нищо може да е повярвал, че Баратеоните надвишават границите си в надежда да изместят Лордовете на Прилива като втория дом във владението. Години по-късно, когато тези събития преминали в легенда, простите хора щели да се говорят, че „плъхове в стените“ били подслушали приказките на лордовете и изтичали до принцесата с новината.

Не е оцелял никакъв запис какво е казала или е помислила Алисан Таргариен, когато научила, че трябва да се омъжи за младеж с десет години по-голям от нея, когото тя едва познавала и (ако може да се вярва на мълвата) не харесвала. Знаем само какво е направила. Друго момиче може да е плакало или да се е ядосало, или да е изтичало да моли майка си. В не една тъжна песен девици, принудени да се омъжат против волята им, се хвърляли от високи кули и загивали. Принцеса Алисан не направила нито едно от тези неща. Вместо това отишла направо при Джеерис.