Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 81

Докато Рена Таргариен празнувала женитбата си на Светлия остров, в Кралски чертог крал Джеерис и майка му, кралицата регент, усърдно подбирали съветници, които да им помагат в управлението за следващите две години. Помирението оставало водещият им принцип, тъй като разделенията, които до толкова скоро раздирали Вестерос, далеч не били изцерени. Възнаграждаването на собствените му лоялисти и изключването на хората на Мегор и Верните от властта щяло само да изостри раните и да породи нови недоволства, преценил младият крал. Майка му се съгласила.

Съответно Джеерис се обърнал към лорда на остров Птичи нокът, Едуел Селтигар, който бил Ръка на краля при Мегор, и го повикал в Кралски чертог да служи като лорд-ковчежник и управител на хазната. За лорд-адмирал и старши на корабите младият крал се обърнал към своя чичо Демън Веларион, лорд на Приливите, брат на кралица Алиса и един от първите велики лордове, изоставили Мегор Жестокия. Прентис Тъли, лорд на Речен пад, бил повикан в двора да служи като управител на законите; с него дошла високопочитаемата му съпруга лейди Лусинда, прочута със своята благочестивост. Командването на Градската стража, най-голямата въоръжена сила в Кралски чертог, кралят поверил на Карл Корбрей, лорд на дома Харт, който се сражавал редом до Егон Некоронования под Окото на боговете. Над всички тях стоял Рогар Баратеон, лорд на Бурен край и Ръка на краля.

Би било грешка да се подценява влиянието на самия Джеерис Таргариен през годините на неговото регентство, защото въпреки младостта си момчето крал присъствало почти на всеки съвет (но не на всички, както ще се каже след малко) и никога не се свеняло да се изкаже. В крайна сметка обаче окончателната власт през този период била в ръцете на майка му, кралицата регент, и на Ръката, мъж, вдъхващ страхопочитание.

Синеок, чернобрад и мускулест като бик, лорд Рогар бил най-големият от петима братя, всички внуци на Орис Едноръкия, първия Баратеон, лорд на Бурен край. Орис бил незаконен брат на Егон Завоевателя и неговият най-доверен командир. След като убил Аргилак Надменния, последния Дърандън, той взел дъщерята на Аргилак за съпруга. Следователно лорд Рогар можел да твърди, че в жилите му тече както кръвта на дракона, така и на старите крале на бурята. Без да е майстор с меча, негово благородие предпочитал да борави с двуостра брадва в битка… брадва, казвал той често, „достатъчно голяма и тежка, за да пробие драконов череп“.

Тези думи били опасни през царуването на Мегор Жестокия, но и да се е боял Рогар Баратеон от гнева на Мегор, прикривал го е добре. Мъжете, които го познавали, се изненадали, когато той дал подслон на кралица Алиса и децата ѝ след бягството им от Кралски чертог и когато първи обявил принц Джеерис за крал. Собственият му брат Борис го били чували да казва, че Рогар мечтаел да се изправи срещу крал Мегор в двубой и да го посече с брадвата си.

Тази мечта съдбата му отказала. Вместо кралеубиец лорд Рогар станал кралесъздател, връчвайки Железния трон на принц Джеерис. Неколцина оспорили правото му да заеме мястото си до младия крал като Ръка; някои стигнали дотам, че да подшушват, че оттук насетне Рогар Баратеон щял да управлява кралството, защото Джеерис бил дете и син на слаб баща, докато майка му била само една жена. А когато било обявено, че лорд Рогар и кралица Алиса ще се женят, мълвата се разраснала… защото какво е лорд съпругът на една кралица, ако не крал?