Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 79

И с тези думи младият крал стъписал двора, като предложил на сир Джофри място до него като рицар от Кралската гвардия. Тогава настъпила тишина, съобщава ни Великият майстер Бенифер, а когато Червеното псе извадил дългия си меч, имало известен страх, че може да понечи да нападне краля с него… но рицарят паднал на едно коляно, свел глава и положил оръжието си в нозете на Джеерис. Казват, че имало сълзи по страните му.

Девет дни след коронацията младият крал напуснал Староград за Кралски чертог. Повечето от двора му пътували с него в онова, което се превърнало във величествен обход през Предела… но сестра му Рена останала с тях само до Планински рай, където яхнала своя дракон, Сънеплам, за да се върне на Светлия остров и в замъка на лорд Фарман над морето и да се сбогува не само с краля, но и с дъщерите си. Рела, послушница, заклета на Вярата, била останала в Звездната септа, докато близначката ѝ, Ерея, продължила с краля до Червената цитадела, където щяла да служи като виночерпка и придружителка на принцеса Алисан.

Все пак, забелязано е, че нещо любопитно сполетяло момичетата на кралица Рена след кралската коронация. Близначките винаги били като огледални образи една на друга външно, но не и в темперамент. Докато за Рела се казва, че била дръзко и упорито дете, и ужас за септите, на които била поверена, за Ерея се знаело, че била свенливо, плахо същество, много податливо на сълзи и страхове. „Тя се плаши от коне, кучета, момчета със силни гласове, мъже с бради, от танцуване — и се ужасява от дракони“, написал Великият майстер Бенифер, когато Ерея за първи път дошла в двора.

Това било преди падането на Мегор и коронацията на Джеерис обаче. След това момичето, което останало в Староград, се отдало на молитва и учение и никога не се нуждаело от порицание, докато момичето, което се върнало в Кралски чертог, се оказало живо, остроумно и авантюристично и скоро започнало да прекарва половината си време от деня в кучкарниците, конюшните и дворовете за дракони. Макар нищо да не се доказало, широко разпространено било убеждението, че някой — самата кралица Рена може би, или майка ѝ, кралица Алиса — са използвали повода с коронацията на краля, за да подменят близначките. И да е било така, никой не бил склонен да задава въпроси около измамата, защото докато Джеерис не се сдобиел с наследник от своята плът, принцеса Ерея (или момичето, което вече носело това име) била наследничка на Железния трон.

Всички сведения са единодушни, че завръщането от Староград в Кралски чертог било триумф. Сир Джофри яздел до краля и по пътя били поздравявани от ликуващи тълпи. Тук-там се появявали Бедни братя, мършави и немити, с дълги бради и големи брадви, за да се помолят за същата милост, с каквато бил удостоен Червеното псе. Джеерис им я дал, при условие че се съгласят да заминат на север и да се включат в Нощния страж на Вала. Стотици се заклели да го сторят, сред които не кой да е, а Роб Гладничето. „До едно обръщане на луната след коронясването му — пише Великият майстер Бенифер — крал Джеерис помири Железния трон с Вярата и сложи край на кръвопролитието, което тормозеше царуванията на неговия чичо и баща.“