Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 78
Джордж Мартин
По-разумни хора и тези, които са по-запознати с порядките на Безликите, не вярват много на тази теория. Самата непохватност на убийството на Месечината говори против това да е тяхно дело, защото Безликите много внимават убийствата им да приличат на естествена смърт. За тях това е въпрос на гордост, самият темел на изкуството им. Прерязването на гърлото на човек и оставянето му да залита в нощта, като крещи, че са го убили, е под равнището им. Повечето учени днес са убедени, че убийцата не е била нещо повече от една от жените, вървящи след войниците, действала по поръка било на лорд Роуан или на лорд Оукхарт, или навярно и на двамата. Макар никой от тях де не е посмял да изостави Месечината приживе, пъргавината, с която двамата лордове изоставили каузата му след смъртта му, предполага, че недоволството им е било от Мегор, не от дома Таргариен… и всъщност двамата скоро щели да се върнат в Староград, разкаяни и покорни, за да коленичат пред принц Джеерис на коронацията му.
След като пътят към Староград отново бил чист и безопасен, коронацията се извършила в Звездната септа в последните дни на 48-мата година След Завоеванието. Върховният септон — Върховният блюдолизец, когото септон Месечина се надявал да свали — лично помазал младия крал и поставил на главата му короната на баща му Енис. Последвали седем дни пиршества, през които стотици лордове велики и малки дошли да подвият коляно и да закълнат мечовете си на Джеерис. Сред присъстващите били сестрите му Рена и Алисан; младите му племеннички Ерея и Рела; майка му, кралицата регент Алиса; Ръката на краля Рогар Баратеон; сир Джайлс Мориген, лорд-командирът на Кралската гвардия; Великият майстер Бенифер; събраните архимайстери на Цитаделата… и един мъж, когото никой не очаквал да види: сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете, самопровъзгласилият се Велик капитан на обявените извън закона Синове на Воина. Догет пристигнал заедно с лорд и лейди Тъли от Речен пад… не във вериги, както повечето може би очаквали, а с безопасен ескорт, като носел печата на самия крал. Великият майстер Бенифер написал след това, че срещата между момчето крал и разбойника рицар „подредила масата“ за цялото последвало царуване на Джеерис. Когато сир Джофри и лейди Лусинда го подканили да отмени декретите на Мегор и да възстанови Мечовете и Звездите, Джеерис твърдо отказал.
— Вярата не се нуждае от мечове — заявил той. — Те имат моята закрила. Закрилата на Железния трон. — Отменил обаче наградите, обещани от Мегор за главите на Синовете на Воина и Бедните братя. — Няма да водя война срещу собствения си народ — казал той, — но няма и да търпя измяна и бунт.
— Вдигнах се срещу вашия чичо точно както вие направихте — отвърнал непокорно Червеното псе на Хълмовете.
— Така е — съгласил се Джеерис, — и се бихте храбро, никой не може да го отрече. Синовете на Воина вече не съществуват и клетвите ви към тях са приключили, но не е нужно и службата ви да е приключила. Имам място за вас.