Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 72

— Когато момчето ми Визерис беше изтезавано и убито, тези хора мълчаха и не изрекоха нито дума против — казала тя. — Защо трябва да ги слушаме сега?

На нейния гняв се противопоставил лорд Рогар Баратеон, Ръка на краля и Защитник на владението. Макар да се съгласил, че хората на Мегор определено заслужават наказание, негово благородие изтъкнал, че ако пленниците бъдат екзекутирани, останалите лоялисти на узурпатора няма да са склонни да се подчинят. И той нямало да има друг избор, освен да тръгне срещу замъците им един по един и да измъкне всеки от тях от твърдината му със стомана и огън.

— Може да се направи, но на каква цена? — попитал той. — Ще е кървава работа, която може да вкорави безброй сърца срещу нас.

Нека хората на Мегор се изправят на съд и признаят измяната си, настоял Защитникът. Признатите за виновни в най-лошите престъпления може да бъдат осъдени на смърт; за останалите — нека предложат заложници като гаранция за бъдещата си лоялност и да предадат част от земите и замъците си.

Благоразумието в подхода на лорд Рогар било ясно за повечето други поддръжници на младия крал, но възгледите му нямало да се наложат, ако самият Джеерис не взел нещата в свои ръце. Макар и само на четиринайсет, момчето крал доказало от самото начало, че няма да се примири да седи покорно, докато други управляват от негово име. Със своя майстер, сестра си Алисан и няколко млади рицари Джеерис се качил на Железния трон и призовал лордовете си да го изслушат.

— Няма да има никакви процеси, никакви изтезания и никакви екзекуции — заявил той. — Владението трябва да види, че аз не съм чичо ми. Няма да започна царуването си окъпан в кръв. Някои дойдоха под знамената ми рано, някои — късно. Нека останалите дойдат сега.

Джеерис все още не бил нито коронован, нито помазан, и все още не бил навършил пълнолетие; изявлението му следователно нямало никаква законова сила, нито имал властта да се наложи над своя съвет и регент. Но такава била силата на думите му и решимостта, която показал, както седял и ги изгледал всички от Железния трон, че лордовете Баратеон и Веларион веднага дали на принца поддръжката си и останалите скоро ги последвали. Само сестра му Рена дръзнала да му каже „не“.

— Ще те поздравят, когато короната бъде поставена на главата ти — казала тя, — както някога поздравиха нашия чичо и преди него — баща ни.

В крайна сметка въпросът останал да се реши от регента… а макар кралица Алиса да желаела възмездие заради себе си, не поискала да тръгне срещу желанията на сина си.

— Би го направило да изглежда слаб — съобщава се, че казала на лорд Рогар, — а той не трябва никога да изглежда слаб. Това беше провалът на баща му.

И така повечето от хората на Мегор били пощадени.

През следващите дни тъмниците на Кралски чертог били опразнени. След като им дали храна, пиене и чисто одеяние, пленниците били въвеждани в тронната зала по седмина наведнъж. Там, пред очите на богове и хора, те отхвърляли васалната си вярност към Мегор и се заклевали на неговия племенник Джеерис, падали на колене, след което младият крал им заповядвал да станат, дарявал ги с опрощението си и възстановявал земите и титлите им. Не бива да се мисли че обвинените се измъкнали без наказание обаче. Лордове, както и рицари, били принудени да изпратят по един син в двора, та младежите да служат на краля и да стоят като заложници; от ония, които нямали синове, била поискана дъщеря. Най-богатите от лордовете на Мегор отстъпили и част от земите си също тъй, между които Тауърс, Дарклин и Стонтън. Други изкупили опрощението си със злато.