Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 71

Още докато тленните останки на Мегор I Таргариен догаряли на погребалната клада, младият му наследник се изправил пред първия си съдбовен избор: как да се справи с останалите поддръжници на чичо си. Когато намерили Мегор мъртъв на Железния трон, повечето велики домове на владението и много по-дребни лордове вече го били изоставили… но повече не е всички. Много от онези, чиито земи и замъци били близо до Кралски чертог и земите на Короната, останали с Мегор до самия час на смъртта му, сред които лордовете Росби и Тауърс, последните мъже, видели краля жив. Други, които се стекли под знамената му, били лордовете Стоукуорт, Масей, Харти, Байуотър, Дарклин, Ролингфорд, Малъри, Бар Емън, Бърч, Стонтън и Бъкуел.

В хаоса, който последвал откриването на мъртвия Мегор, лорд Росби изпил чаша бучиниш, за да се събере със своя крал в смъртта. Бъкуел и Ролингфорд взели кораб за Пентос, докато повечето други избягали в замъците и укрепленията си. Само Дарклин и Стонтън имали куража да останат с лорд Тауърс, за да предадат Червената цитадела, когато принц Джеерис и сестрите му, Рена и Алисан, се спуснали над замъка, яхнали драконите си. Дворцовите хроники ни казват, че когато младият принц се смъкнал от гърба на Вермитор, тези „трима верни лордове“ прегънали колене пред него да положат мечовете си в нозете му и го поздравили като крал.

— Късно идвате за пира — казал им според мълвата принц Джеерис, макар и с кротък тон, — а същите тези мечове помогнаха да бъде убит моят брат Егон под Окото на боговете.

По негова заповед тримата веднага били оковани, макар че някои от свитата на принца призовали да бъдат екзекутирани на място. В черните килии към тях скоро се присъединили Кралското правосъдие, Лорд-изповедникът, Главният тъмничар, Командирът на Градската стража и четиримата рицари от Кралската гвардия, които били останали до крал Мегор.

Две седмици по-късно лорд Рогар Баратеон и кралица Алиса пристигнали в Кралски чертог с воинството си и още стотици били задържани и затворени. Било то рицари, скуайъри, стюарди, септони или слуги, обвинението срещу тях било едно и също: обвинени били в това, че подпомогнали и съучаствали на Мегор Таргариен в узурпирането на Железния трон и във всичките последвали престъпления, жестокости и безпорядък. Дори жени не били освободени; дамите от благородно потекло, които придружавали Черните невести, също били арестувани, заедно с двайсетина уличници, посочени като курви на Мегор.

След като тъмниците на Червената цитадела се напълнили до пръсване, възникнал въпросът какво да се прави със затворниците. Ако Мегор бил смятан за узурпатор, тогава цялото му царуване било незаконно и онези, които го подкрепяли, били виновни в измяна и трябвало на всяка цена да бъдат наказани със смърт. За това настоявала кралица Алиса. Вдовстващата кралица била изгубила двама сина поради жестокостта на Мегор и нямала намерение да удостои хората, изпълнили повеленията му, дори с достойнството на съдебен процес.