Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 74

Междувременно новината за милостта на принца се разпространила из владението. Един по един останалите привърженици на крал Мегор разпуснали войските си, напуснали замъците си и отпътували до Кралски чертог, за да се закълнат във васална вярност. Някои го направили с неохота, опасявайки се, че Джеерис можело да се окаже слаб и безпомощен като баща си… но тъй като Мегор не оставил наследник от своята плът, нямало приемлив съперник, около когото да се събере съпротива. Дори и най-ревностните привърженици на Мегор били спечелени, след като се срещнали с Джеерис, защото той представлявал всичко, което трябва да е един принц: откровен, щедър и толкова благороден, колкото бил храбър. Великият майстер Бенифер (върнал се наскоро от самоналоженото си изгнание в Пентос) е написал, че той бил „образован като майстер и благочестив като септон“, и макар част от това да може да се приеме като ласкателство, в думите имало и истина. Дори за майка му кралица Алиса се съобщава, че наричала Джеерис „най-добрият от тримата ми синове“.

Не бива да се мисли, че помирението на лордовете е донесло мир на Вестерос за една нощ. Усилията на крал Мегор да изкорени Бедните братя и Синовете на Воина настроило много благочестиви мъже и жени против него и против дома Таргариен. Макар той да събрал главите на стотици Звезди и Мечове, други стотици останали и десетки хиляди дребни владетели, оземлени рицари и простолюдие ги приютявали, хранели ги и им предлагали помощ и утеха където могли. Силас Дрипавия и Денис Хромия командвали скитнически банди на Бедни братя, които идвали и си отивали като призраци, изчезвали в зеления лес, щом бъдели застрашени. Северно от Златния зъб Червеното псе на Хълмовете, сир Джофри Догет, се местел между западните земи и речните земи както му скимнело, с подкрепата и мълчаливото съгласие на лейди Лусинда, благочестивата съпруга на лорда на Речен пад. Сир Джофри, който си присвоил мантията на Великия капитан на Синовете на Воина, бил обявил намерението си да възстанови гордия някога орден до прежната му слава и набирал рицари под знамената му.

И все пак най-голямата заплаха била на юг, където септон Месечина и неговите следовници лагерували под стените на Староград под закрилата на лорд Оукхарт, лорд Роуан и техните рицари. Грамаден и малко тромав, Месечината бил благословен с гръмък глас и внушителна физика. Макар неговите Бедни братя да го провъзгласили за „истинския Върховен септон“, този септон (ако наистина е бил такъв), изобщо не бил олицетворение на благочестивостта. Хвалел се гордо, че „Седемлъчата звезда“ била единствената книга, която е чел, а мнозина се съмнявали и в това, защото не било известно да е цитирал някога от светия том, а и никой не го бил виждал да чете или да пише.

Босоног, брадат и обладан от безмерен плам, „Най-бедния брат“ можел да говори с часове и често го правел… а това, за което говорел, било грехът. „Аз съм грешник“ били думите, с които септон Месечина започвал всяка проповед, и наистина бил грешник. Същество с неутолим апетит, чревоугодник и пияница, прочут със своя разврат, Месечината лягал всяка нощ с различна жена, като оплодил толкова много жени, че послушниците му започнали да говорят, че можел да направи и ялова жена плодородна. Такова било невежеството и глупостта на последователите му, че започнали да вярват на тази приказка нашир и длъж; стотици мъже започнали да му предлагат жените си и майки — дъщерите си. Септон Месечината никога не отказвал на такива предложения, а след известно време някои от странстващите рицари и войници сред дрипавата му сган започнали да рисуват образи на „Кура на Месечината“ на щитовете си и се разраснала оживена търговия с тояжки, висулки и криваци, резбовани да наподобяват члена на Месечината. Вярвало се, че докосване с главата на тези талисмани дарявало благоденствие и късмет.