Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 69

Мегор ги събрал една нощ в Червената цитадела, за да обсъдят плана му за битка. Когато видели колко малко са и разбрали, че никой от великите лордове няма да дойде на тяхна страна, мнозина се обезсърчили, а лорд Хейфорд стигнал дотам да подкани Негова милост да абдикира и да облече черното. Негова милост заповядал да обезглавят Хейфорд и продължил военния съвет с главата на негово благородие набита на пика зад Железния трон. Целия ден лордовете съставяли планове, чак до късно през нощта. Било часът на вълка, когато Мегор най-сетне им разрешил да напуснат. Кралят останал след тях, умислен на Железния трон, докато напускали. Лорд Тауърс и лорд Росби били последните, които видели Негова милост.

Часове по-късно, на разсъмване, последната от кралиците на Мегор дошла да го потърси. Кралица Елинор го намерила все още на Железния трон, блед и мъртъв, с халата му прогизнал от кръв. Ръцете му били разрязани от китка до лакът на ръбатите шипове, а друго острие минало през врата му и се показвало под брадичката.

Мнозина до ден-днешен вярват, че самият Железен трон го е убил. Мегор бил жив, когато Росби и Тауърс напуснали тронната зала, твърдели те, а пазачите на вратите се кълнели, че никой не е влизал след това, докато кралица Елинор не направила откритието си. Някои казват, че самата кралица го е притиснала на онези шипове и остриета, за да отмъсти за убийството на първия си съпруг. Кралската гвардия може да е извършила деянието, макар че за това е трябвало да действат съгласувано, тъй като имало по двама рицари на пост на всяка врата. Би могло също да е било неизвестно лице или лица, влезли и напуснали тронната зала през някой скрит проход. Червената цитадела има своите тайни, известни само на мъртвите. Възможно е също така кралят да е изпитал отчаяние в тъмните часове на нощта и сам да е отнел живота си, извивайки остриетата колкото трябва и прерязвайки вените си, за да си спести поражението и позора, които със сигурност го очаквали.

Царуването на крал Мегор Първи Таргариен, известен в историята и легендите като Мегор Жестокия, продължило шест години и шейсет и шест дни. Трупът му бил изгорен в двора на Червената цитадела, а прахта му погребана след това на Драконов камък до тази на майка му. Умрял бездетен и не оставил наследник от своята плът.

От принц в крал

Въздигането на Джеерис I

Джеерис I Таргариен се възкачил на Железния трон през 48 г. СЗ на четиринайсетгодишна възраст и щял да управлява Седемте кралства през следващите петдесет и пет години до своята смърт поради естествени причини през 103 г. СЗ. През последните години от царуването си и през царуването на неговия наследник бил наричан Стария крал, по очевидни причини, но бил млад и енергичен мъж много по-дълго, отколкото бил състарен и немощен, и мнозина сериозни учени говорят за него почтително като за Помирителя. Архимайстер Умберт, писал столетие по-късно, е изказал прословутото твърдение, че Егон Дракона и сестрите му са завоювали Седемте кралства (шест от тях поне), но тъкмо Джеерис Помирителя наистина ги направил едно.