Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 477

В този случай поне лисенското правосъдие се оказало значително по-сурово от това в Седемте кралства. Мнозина във Вестерос щели с радост да видят Лото и Рогерио Рогари да понасят същата жестока съдба като Лисаро, защото срутването на банка Рогари разорило велики лордове, както и скромни търговци… но дори онези, които ги ненавиждали, не можели да предложат и троха доказателство било че са знаели за грабежите на брат им в Лис, или че по някакъв начин са се облагодетелствали от грабежите му.

Накрая банкерът Лото бил осъден за виновен в кражба, за взимане на злато и скъпоценни камъни, които не са негови, и невъзможност да ги върне при поискване. Лорд Мандърли му дал избор или да облече черното, или да му се отреже дясната ръка като на обикновен крадец.

— Тогава хвала на Индрос, аз съм левак — казал Лото и избрал осакатяването.

Нищо изобщо не могло да се докаже против брат му Рогерио, но лорд Мандърли все пак го осъдил на седем удара с камшик.

— За какво? — попитал го слисан Рогерио.

— За това, че си трижди проклет лисенец — отвърнал Торен Мандърли.

След като присъдите били изпълнени, и двамата братя напуснали Кралски чертог. Рогерио затворил бардака си, разпродал сградата, килимите, завесите, леглата и друга мебелировка, дори папагалите и маймуните, и с така припечелените пари си купил кораб, голям платноход, който нарекъл „Дъщерята на русалката“. Така къщата му с възглавници се преродила, този път с платна. През следващите години Рогерио плавал из Тясното море и продавал вино с подправки, екзотични храни и плътско удоволствие на гражданите на големи пристанища, както и на скромни рибарски селца. Неговият брат Лото, останал с една ръка по-малко, го взела лейди Саманта, любовницата на лорд Лайънъл Хайтауър, и го върнала със себе си в Староград. Хайтауър не доверили нито една жълтица злато на лисенците и така останали един от най-богатите домове в цял Вестерос, втори може би само след Ланистърите в Скалата на Кастърли, и лейди Сам помислила как да вложи най-изгодно златото. Така се родила Банката на Староград, която направила дома Хайтауър още по-богат.

(Моредо Рогари, най-големият от тримата братя, които дошли с лейди Лара в Кралски чертог, бил в Браавос по време на процесите и преговарял с управителите на Желязната банка. Преди годината да изтече щял да отплава за Тирош, тъпкан с браавоско злато, за да наеме кораби и мечове за нападение на Лис. Това обаче е разказ за друго време, извън настоящия ни обхват.)

Крал Егон III нито веднъж не се появил да седне на Железния трон по време на процесите на братята, но принц Визерис идвал всеки ден и седял до жена си. Какво е мислила Лара от Лис за правосъдието на Ръката, нито Гъбата, нито дворцовите хроники могат да ни кажат, освен вметването, че се разплакала, когато лорд Торен произнесъл присъдата си.

Скоро след това лордовете започнали да си заминават, всеки за своето седалище, и животът в Кралски чертог продължил както преди, под новите регенти и кралската Ръка… макар и повече второто, отколкото първото. „Боговете избраха новите ни регенти — отбелязва Гъбата — и май боговете са точно толкова тъпи, колкото лордовете.“ Не греши. Лорд Стакспиър обичал да излиза на лов със соколи, лорд Мериуедър обичал да пирува, а лорд Грандисон обичал да спи и всеки от тях мислел, че другите двама са глупаци, но в крайна сметка било без значение, защото Торен Мандърли се оказал честна и способна Ръка и с основание казват, че бил безцеремонен и амбициозен, но честен. Крал Егон така и не изпитал топло чувство към него, но Негова милост нямал доверчив характер, а събитията от изминалата година само задълбочили подозренията му. Нито за лорд Торен би могло да се каже, че е уважавал особено краля, когото наричал „намусеното момче“ в писмата до дъщеря си в Бял пристан. Мандърли обаче харесвал принц Визерис, а кралица Денера обикнал като свое дете.