Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 475

Джордж Мартин

— Усмихваше се, когато ме видеше — казала тя на съда, — а веднъж, когато ме подмина на стъпалата, рамото му отърка гърдите ми.

Лорд Мандърли, Великият майстер Мункун и регентите разпитали трите жени грижливо, може би (както твърди Гъбата) в опит да изтръгнат името на четвърта жена, до този момент неупомената: лейди Кларис Осгрей, овдовяла леля на лорд Ънуин Пийки. Лейди Кларис надзиравала всички слугини, приятелки и придружителки на кралица Денера, както и дамите на кралица Джеера преди тях, и добре се познавала с много от осъдените заговорници (Гъбата твърди, че тя и Джордж Грейсфорд били любовници, и намеква, че нейно благородие толкова се възбуждала от изтезанието, че понякога слизала с лорд-изповедника в тъмниците и му помагала в работата). Ако тя е била замесена, то Ънуин Пийки вероятно също. Цялото им ровене обаче се оказало напразно, а когато лорд Торен попитал откровено дали лейди Кларис е била съучастничка, и трите осъдени жени само поклатили глави.

Макар и безспорно част от заговора, ролите, изиграни от трите жени, били сравнително дребни. По тази причина, както и заради пола им, лорд Мандърли и регентите решили да проявят милост към тях. Лусинда Пенроуз и Присцела Хог били осъдени да им се отрежат носовете с уговорката, че наказанието ще бъде отложено, ако се отдадат на Вярата, стига да остават верни на клетвите си.

Знатното потекло на Касандра Баратеон ѝ спестило същото наказание. Тя в края на краищата била най-голямото дете на лорд Борос и сестра на настоящия лорд на Бурен край и някога била сгодена за крал Егон II. Въпреки че майка ѝ, лейди Еленда, не била достатъчно добре, за да присъства на процесите, пратила трима от знаменосците на сина си да говорят от името на Бурен край. Посредством тях (и лорд Грандисон, чиито земи и крепост също били от бурните земи) било уредено лейди Касандра да бъде омъжена за дребен рицар на име сир Валтер Кафяв хълм, който владеел стотина хектара земя на нос Гняв, от замък, често описван като направен от „кал и три корена“. Трижди овдовял, сир Валтер бил баща на шестнайсет деца от предишните си жени, тринайсет от които все още били живи. Мисълта на лейди Еленда била, че грижата за тези деца и всякакви още синове и дъщери, които самата тя можела да даде на сир Валтер, щяла да пречи на лейди Касандра да се замесва повече в каквито и да било заговори. (И така станало.)

Така приключило последното от делата за измяна, но тъмниците под Червената цитадела все още не били опразнени. Оставало да се реши съдбата на братята на лейди Лара Лото и Рогерио. Макар и невинни във върховна измяна, убийство и заговор, тримата все още били под обвинение в измама и кражба; рухването на банка Рогари довело до разоряването на хиляди, във Вестерос, както и в Лис. Макар и обвързани с дома Таргариен чрез брак, самите братя не били нито крале, нито принцове, и лордските им титли били само израз на празна учтивост. Лорд Мандърли и Великият майстер Мункун се съгласили: братята щели да бъдат съдени и наказани.