Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 105

Преди да разкажем какво се случило след това, нека за малко обърнем погледа си към Светлия остров, където пребивавала Рена Таргариен, Кралицата в Запада, с новия си съпруг и собствен двор.

Ще напомним, че кралица Алиса не била по-доволна от третия брак на най-голямата си дъщеря, отколкото от този, който синът ѝ щял скоро да сключи, въпреки че бракът на Рена бил с по-малко последствия. Не била единствената, защото всъщност Андроу Фарман бил странен избор за особа с кръвта на дракона в жилите си.

За втория син на лорд Фарман, нито наследник дори, Андроу, разправят, че бил чаровно момче със светлосини очи и дълга светложълта коса, но бил с девет години по-млад от кралицата и дори в двора на баща му имало хора, които се присмивали, че бил „полумомиче“, защото бил тихичък и с кротък нрав. Изключителен провал като скуайър, той така и не станал рицар, след като не притежавал нито едно от бойните умения на лорд баща си и на по-големия си брат. За известно време баща му обмислял да го прати в Староград да изкове майстерска верига, докато собственият му майстер не му казал, че момчето просто не било достатъчно умно и едва можело да чете и пише. По-късно, когато я попитали защо е избрала такъв необещаващ съпруг, Рена Таргариен отвърнала: „Беше добър към мен“.

Бащата на Андроу също бил добър към нея, като ѝ предложил убежище на Светлия остров след Битката под Окото на боговете, когато чичо ѝ, крал Мегор, искал да я залови, а Бедните братя на владението я осъдили като гнусна грешница, а децата ѝ — като изчадия. Някои изтъкват предположението, че овдовялата кралица е взела Андроу за свой съпруг отчасти за да се отплати на баща му за тази добрина, защото за лорд Фарман, самият той втори син, който изобщо не очаквал да управлява, се знаело, че изпитвал голяма обич към Андроу, въпреки недостатъците му. Възможно е да има истина в това твърдение, но една друга възможност, изтъкната от майстера на лорд Фарман, може би реже по-близо до кокала. „Кралицата намери истинската си любов на Светлия остров — написал майстер Смайк до Цитаделата — не с Андроу, а със сестра му, лейди Елиса.“

Три години по-голяма от Андроу, Елиса Фарман имала същите сини очи и дълга светлоруса коса като на брат си, но иначе била толкова различна от него, колкото е възможно да са брат и сестра. С остър ум и още по-остър език, тя обичала коне, кучета и соколи. Била чудесна певица и опитен стрелец, но голямата ѝ любов била плаването. „Вятърът е нашият жребец“, бил девизът на Фарман от Светлия остров, които плавали по западните морета от Века на Зората, и лейди Елиса го въплъщавала. Като дете, разправят, че прекарвала повече време по море, отколкото на суша. Екипажите на баща ѝ често се смеели, докато я гледали как се катери по такелажа като маймунка. Плавала на свой личен кораб около Светлия остров на четиринайсет години, а когато станала на двайсет, била достигала на север чак до Мечия остров, а на юг чак до Арбор. Често пъти, за ужас на своите лорд баща и лейди майка, говорела за желанието си да отплува отвъд западния хоризонт, за да научи какви непознати и удивителни земи може да се простират от другата страна на Морето на залеза.