Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 102

Сладострастните подробности от еротичните приключения на авторката не е нужно да ни занимават тук. Нашият единствен интерес е към ранната част от гнусния ѝ разказ, историята на нейната младост… защото предполагаемата авторка на „Предупреждение за млади момичета“ била не коя да е, а Кориан Вайлд, едно от момичетата, пратени на Драконов камък като дружки на малката кралица.

Нямаме как да потвърдим достоверността на нейния разказ, нито дори дали наистина тя е била авторката на тази скандална книга (някои приемливо твърдят, че текстът е продукт на няколко ръце, защото стилът на прозата варира много от епизод на епизод). Ранната история на Кориан обаче е потвърдена в описанията на майстера, който служил в дома Рейн през младостта ѝ. На тринайсет години, свидетелства той, по-малката дъщеря на лорд Вайлд наистина била съблазнена и дефлорирана от „един невъзпитан момък“ от конюшните. В „Предупреждение за млади момичета“ този момък е описан като чаровно момче на нейната възраст, но описанието на майстера се различава, тъй като обрисува съблазнителя като пъпчив трийсетгодишен негодник, забележителен единствено с „мъжки член, твърд като на жребец“.

Каквато и да е била истината, „невъзпитаният момък“ бил скопен и пратен на Вала веднага щом се узнало за деянието му, докато лейди Кориан била задържана в покоите ѝ, за да роди незаконния му син. Момчето било отпратено веднага след раждането на Бурен край, където щяло да бъде осиновено от един от стюардите на замъка и яловата му жена.

Според дневниците на майстера копелето се родило през 48 г. СЗ. Лейди Кориан била грижливо наблюдавана след това, но малцина извън стените на дома Рейн знаели за срама ѝ. Когато дошъл гарванът, за да я повикат в Кралски чертог, лейди майка ѝ казала строго, че не трябва никога да говори за детето си или за греха си. „В Червената цитадела ще те вземат за девица“. Но докато момичето било на път за града, придружавано от баща си и един брат, се отбили за нощта в един хан на южния бряг на поток Черна вода, до кея на сала. Там тя намерила един определен велик лорд, който я очаквал.

И тук историята става още по-заплетена, защото самоличността на мъжа в хана е предмет на сериозен спор дори сред тези, които приемат, че „Предупреждение за млади момичета“ съдържа капчица истина.

През годините и столетията, докато книгата е била преписвана и препреписвана, в текста са се промъкнали много промени и поправки. Майстерите в Цитаделата, които се трудят в преписване на книги, са строго обучени да възпроизвеждат оригинала дума по дума, но малко обикновени писари са толкова дисциплинирани. Тези септони, септи и святи сестри, които преписват и разясняват книги за Вярата, често нарушават или променят всеки пасаж, за който сметнат, че е оскърбителен, неприличен или теологически нестабилен. Тъй като буквално цялата „Предупреждение за млади момичета“ е неприлична, тя едва ли е била преписвана от майстери или септони. Предвид броя на копията, за които се знае, че съществуват (стотици, въпреки че много повече са били изгорени от Белор Блажения), писарите, отговорни за това, най-вероятно са били септони, прогонени от Вярата заради пиянство, кражба или разврат, пропаднали студенти, напуснали Цитаделата без верига, наети пера от Свободните градове или странстващи артисти (най-лошите от всички). При липсата на взискателността на майстерите такива писари често пъти се чувстват свободни да „внасят подобрения“ в текстовете, които преписват. (Уличните артисти са особено склонни да го правят.)