Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 101

Кралица Алисан искала дъщеря ѝ да бъде придружавана от подходящи приятелки на нейната възраст и положение, но не това бил единственият ѝ мотив да изпрати тези дами на Драконов камък. Септа Юзабел, послушничките Едит и Лира и дълбоко благочестивата лейди Лусинда и сестра ѝ имали и друга задача. Надеждата на кралицата регент била, че тези ревностно добродетелни жени биха могли да се наложат над Алисан и може би дори над Джеерис за това, че брат да спи със сестра било отвратително в очите на Вярата. „Децата“ (както Алиса настоятелно наричала краля и кралицата) не били зли, само млади и своенравни; с подходящо възпитание можело да съзрат грешката в поведението си и да се разкаят за своя брак преди да раздерат владението. Или така поне се молела.

Мотивите на лорд Рогар били по-низки. След като не можел да разчита на лоялността на гарнизона на замъка или на рицарите от Кралската гвардия, Ръката се нуждаел от очи и уши на Драконов камък. Всичко, което Джеерис и Алисан казвали или вършели, трябвало да му се докладва, дал той ясно да се разбере на лейди Лусинда и другите. Особено нетърпелив бил да научи дали и кога кралят и кралицата възнамеряват да консумират брака си. Това, натъртил той, трябвало да бъде предотвратено.

А може би е имало и нещо повече.

А сега, за съжаление, се налага да отделим малко внимание на една отвратителна книга, която за първи път се появява в Седемте кралства около четирийсет години след обсъжданите в момента събития. Копия от тази книга все още минават от ръка на ръка в непристойните места на Вестерос и май често може да се намерят в определени бардаци (обслужващи клиенти, способни да четат) и в библиотеките на хора с нисък морал, където е най-добре да се пазят под ключалка и ключ, скрити от очите на девици, добри стопанки, деца и целомъдрените и благочестивите.

Въпросната книга е известна под различни заглавия, между които „Греховете на плътта“, „Възход и падение“, „История на една развратница“, „Порочността човешка“, но всички версии носят подзаглавието „Предупреждение за млади момичета“. Тя претендира, че е изповедта на млада девица от благородно потекло, която предала добродетелта си на коняр в замъка на лорд баща си, родила извънбрачно дете, а след това се оказала въвлечена във всякакви въобразими видове порок през дълъг живот на греховност, страдание и робство.

Ако историята на авторката е вярна (части от нея подлагат доверчивостта на изпитание), през своя живот тя се оказала лична слугиня на кралица, любовница на млад рицар, лагерна проститутка в Спорните земи на Есос, кръчмарска курва в Мир, пантомимистка в Тирош, креватна играчка на пиратска кралица в Островите на Базилиска, робиня в Стар Волантис (където я татуирали, пробили ѝ дупчици и ѝ сложили гривни), слугиня на чародей от Карт и накрая господарка на къща за удоволствие в Лис… преди най-сетне да се върне в Староград и към Вярата. Животът ѝ уж приключил като септа в Звездната септа, където описала тази история на живота си, за да предупреди други девици да не правят каквото тя правила.