Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 3

Магьосникът се обърна, сякаш разговорът беше приключил, но после добави:

— И той произведе тази ужасна воня — бих казал долнокачествена химия. Не, не и не. Нямам нужда от кандидатствуващи чираци. Желая ви приятен ден, сър!

Флеърмън изглеждаше така угрижен и нещастен, че Дъглас се поколеба, докато очакваше помощта на бухала.

Бронзовата птица премигна (с леко дрънчене на веждите си), сякаш искаше да каже: „не се отказвай, момче“.

Дъглас пое дълбоко дъх и с риск да изненада себе си, произнесе спокойно:

— Е, добре, несъмнено съм разочарован. Когато видях табелата си помислих: „Колко добре би било да станеш чирак-заклинател, после магьосник!“. Аз съм умен, доста послушен и предположих, че с разум мога да постигна и двете неща. Бих го направил по свой собствен начин за няколко месеца и се досещам, че за това се изисква известна съобразителност.

— Хъммм! — възкликна Флеърмън на прага на вратата, явно разколебан.

— Ако си се нуждаел от момче, струва ми се, че именно това е, което си търсил — отбеляза бронзовият бухал.

— Мога да чета много добре, но признавам, че се нуждая от още практика в писането.

— Ето го нужното момче — изтъкна бухалът, изоставяйки всякакви претенции за изисканост. — Може би ще го вземеш, за да ме излъсква поне веднъж в седмицата — както виждаш доста съм потъмнял.

Магьосникът изсумтя с кисела физиономия, после подскочи, удари два пъти пети във въздуха, след това се наведе и докосна върховете на обувките си — подвиг, който противоречеше на доста пълното му коремче, както помисли Дъглас. В последствие Флеърмън затвори ведрите си сиви очи и с нисък глас напевно произнесе:

— Мерлин, Оскар Зороастър Дигс, Мандрак, Хари Худини и Гандалф Сивият!

Той направи знак на момчето да го последва, но докато минаваше през зелената врата се обърна и каза:

— Преди да влезете, моля ви, свалете табелата.

Дъглас изтича до портата и дръпна дъската от мястото й. Ръждивите пирони, с които беше закована изскърцаха и той я прибра под лявата си мишница. След това намигна на бухала и щастлив се затича в тръст след магьосника.

Двамата влязоха в първата стая след входа и Флеърмън покани с жест кандидата да седне.

Стаята беше доста малка, но бе пъстра и слънчева всекидневна, претъпкана с мебели. Седалките и облегалките им бяха покрити с изплетени на една кука покривчици, които сякаш бяха употребявани от поколения котенца с единствената цел да острят в тях ноктите си. В нея се намираше иззидана с червени тухли, широка камина, в която след като влязоха, веднага се запали огън. По-късно Дъглас щеше да открие, че във всяка стая на къщичката на Върховния маг се намира печка или камина.

— Добре, добре, във всеки случай ще пием чай и ще поговорим — каза Флеърмън. — Отбележете, че още не съм убеден дали можете да бъдете мой чирак или дали тези дни искам такъв. Но не би навредило да поговорим и след това да погледаме на чаените листенца. Техните останки в чашата са в състояние да разкажат много за един човек, сами ще се убедите.

Той взе гледжосана купичка с обилна щипка чаени листенца на дъното й и наля вода от чучура на син емайлиран чайник. От тях веднага се надигнаха въртящи се стълбчета розова пара.