Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 5

— Ако си имал възможността да останеш в корабостроителството? — остави висящ въпроса Флеърмън.

— Винаги съм разбирал достатъчно от обработване на дърво и свързаните с него инструменти в корабната практика — баща ми ме бе обучил от ранните ми години, а той беше един от най-добрите корабостроители, всеки ще го потвърди.

— Да, да — отвърна Флеърмън замислено. — Сръчен човек, който знае да обработва дървото, да използува инструменти, да шие и да прави всичко останало. Сръчен за чирак на магьосник и също…

— … свикнал на дълги часове тежка работа, гарантирам го — добави металната птица от прага на вратата.

Последва неудобно мълчание, в продължение на което Дъглас изпи чая си, бухалът замлъкна, а магьосникът замислено се вгледа в огъня.

— Е, аз наистина не трябва да отнемам повече от вашето ценно време — каза Дъглас. — Длъжен съм да продължа нататък и да намеря място за нощуване. Извинете, но колко далеч от тук се намира Транкити? Чух, че там има добър ковач и може да се потърси някаква работа за мене…

Той вдигна вързопа си и се запъти към вратата. Бухалът го спря с тракане на крилете си.

— Къде си тръгнал?

— Мислех да продължа и към столицата, там също има работа. Не мислите ли, че бих могъл да стана готвач в двореца на херцозите? В крайна сметка няма да остана гладен.

Бронзовият бухал завъртя напълно главата си и изскърца с нисък глас:

— Чаените листенца, дебел огнен магьоснико!

От вътрешността пристигна стреснат глас:

— Какво? Къде? Ааа, ооо, да!

Човечето се появи на прага, носейки купичката на Дъглас. Хвана с лявата си ръка ръката на момчето, същевременно с дясната придържаше купичката до очите си, съсредоточено я изследваше и накрая промърмори:

— Хъммм! Много интересно! Да, да, извънредно забавно…

Това продължи известно време, Дъглас търпеливо стоеше и се стараеше да не мърда под неочаквано силната хватка на магьосника. Бухалът втренчено гледаше в пространството и бърбореше нещо на себе си, след това се обърна към момчето и произнесе:

— Търпение!

— О, аз съм търпелив — отвърна Дъглас, — но ръката ми е на път да изтръпне.

Флеърмън отвори широко очи — изглеждаше поразен. Внезапно възкликна на висок глас:

— Тука, мое момче, стой тук, Дъглас Брайтглед! Реших да те задържа, да те взема за чирак! Донеси вещите си и затвори вратата, изглежда ще има дъжделива вечер. Добре дошъл при Върховния Маг, в твоя нов дом! Ще трябва да съставя договор, който да бъде подписан — продължаваше той, докато водеше момчето към централния салон.

Бронзовият бухал лениво изпляска с криле и за изненада на Дъглас се отдели от големия гвоздей, на който беше прикрепен и полетя след тях с голямо дрънчене.

— Между другото, хайде да вечеряме и да уведомим всички! И нека да си направим забава. Ще трябва много да учиш, чирак-магьоснико, а също така от много да се отучиш, после ще преучиш и да учиш отново, дори да забравиш да учиш!

Глава втора

През тази първа вечер, Дъглас по странен път беше въведен в домакинството на магьосника.