Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 2

— Опитай се да почукаш — предложи бухалът с дрезгав шепот.

Дъглас се подвоуми пред възможността за такова свободно отношение с металната птица и вместо с нея, почука на дъбовия плот на зелената врата с кокалчетата на пръстите си.

След третото почукване, вратата се отвори широко и на прага й се появи пълничко брадато човече, чието розово теме се показваше между кичури бели несресани коси. Беше облечено в дълга тъмносиня роба, орнаментирана с бледи звезди и луни, която се спускаше до глезените му и бе с половин глава по-ниско от момчето. Изглеждаше намръщено по възможно най-недружелюбния начин.

Дъглас преглътна нервно.

— Добре, добре — каза магьосникът, издувайки ябълкочервените си бузи. — Какво мога да направя за вас, добри мъжо?

Повече объркан, отколкото поласкан, че го бяха нарекли „мъж“, след като бе свикнал с обръщението „малко момче“, Дъглас отвърна със запъване:

— Видях вашата обява и помислих…

— Обява? Каква обява? За какво говорите?

— За табелата на портата — задъха се Дъглас. — Една такава…, в нея се казва… Търси се чирак…

— Ооо, ооо, дааа! Ооо, ооо, ооо, да, тази табела. Мислех, че съм я свалил преди векове, а тези дни по пътя не са преминали много чираци. Някога минаваха на дузини, ако искаш да знаеш.

По лицето на Дъглас се изписа разочарование и раменете му се свиха, което накара магьосника Флоуърстолк да спре да се изказва в същия дух.

— Ооо, разбирам — отбеляза той. — Вие сте възнамерявали да кандидатствувате за длъжността!

— Да, сър — отвърна Дъглас и се усмихна вяло, но продължи: — Ако мястото е заето, бихте ли взели втори чирак? Ще работя здравата и ще изуча всичко, освен това ще бъда полезен за много други работи. Готвя по малко, мога да шия, разбирам от растения и коне. Освен това съм малък и не ям много…

— Добре, добре, млади момко — затруднен каза магьосникът. — Аз наистина… наистина… по едно време си мислех… не, изобщо не съм наемал никого. Никой не отговори на обявите и разбираш ли, трябва да направя други… уговорки…

— Други уговорки, глупости!

Металният бухал бе слушал с очевиден интерес, а бронзовите му криле се завъртаха с метално щракане ту към единия, ту към другия от говорещите.

— Глупости — повтори той, след като двамата спряха изненадани. — Нали си създаде заместник? Изпробва го като чирак, но нищо не излезе от тази работа!

— Така е, наистина — призна смутено Флеърмън Флоуърстолк.

Той прекъсна за момент признанието си, за да приглади белите кичури коса върху малката розова плешивина на темето си и продължи:

— Беше тъжна грешка, разбира се. Когато създаваш същества по метода на клонинга, не можеш да ги докараш съвсем като себе си. Опитах всичко възможно да го накарам да учи занаята, но не се получи — притежаваше прекалено много от лошите ми качества. Както и да е, слава Богу, той си отиде!… А сега промених решението си, казах си: колкото по-малко хора се въртят наоколо, толкова по-добре. Хъммм!