Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 6

В мига преди нападателят да скочи в колата, се беше обърнал към Проктър и очите им се срещнаха. Чертите на мъжа не можеха да се сбъркат: странните му двуцветни очи, бледото изваяно лице, добре подстриганата брада и пълният със студена жестокост поглед… Това беше Диоген, братът на Пендъргаст и негов неумолим враг, когото всички те бяха сметнали за мъртъв – убит от Констънс преди повече от три години.

Сега се беше появил отново. И държеше Констънс.

Изражението в очите на Диоген – яростта, тъмният и перверзен отблясък на триумф, бяха толкова страховити, че за миг дори стоик като Проктър изгуби кураж. Парализата му обаче продължи само милисекунда. Треперещ от ужас и серума на истината, той се втурна по автомобилната алея след колата и прескочи от раз подрязания жив плет в края на парцела.

2.

В своята младост Проктър беше изключителен бегач – по време на индивидуалното си обучение във Форт Бенинг бе поставил рекорд по издръжливост, който още не беше подобрен. Беше успял да запази върховата си форма през годините и се впусна да преследва линкълна с най-високата си скорост. Сега колата беше спряла на червен светофар на пряка и половина пред него. Проктър взе разстоянието за по-малко от петнайсет секунди. Но в този момент светофарът светна зелено и колата се стрелна напред със свирещи гуми.

Проктър стъпи на асфалта, прицели се в задните гуми на автомобила и стреля два пъти: първо по лявата, после по дясната. Куршумите попаднаха в целта – каучукът на двете гуми потрепери от ударите. Но още докато гледаше, те се надуха отново с взривно съскане. Самонадуващи се. Линкълнът с Диоген зад волана заобиколи с газ колата пред него и ускори нагоре по „Ривърсайд“, като криволичеше из трафика.

Проктър се обърна и се втурна обратно към замъка. Пъхна пистолета обратно под колана и извади мобилния телефон. Имаше само ограничена представа за контактите на Пендъргаст във ФБР и другите федерални служби. Между другото, ако сега се обадеше във ФБР, само щеше да забави нещата. Това беше работа на местната полиция. Набра 911.

— 911 слуша – отговори хладнокръвен женски глас.

Когато стигна до замъка, Проктър профуча през вратата и претича през общите помещения към задната част на сградата. За безопасност телефонът му беше свързан с фалшиво име и адрес и той знаеше, че тази информация вече се е появила на екрана на диспечера.

— Обажда се Кенет Ломакс – каза Проктър, използвайки псевдонима, докато отваряше фалшив панел в ламперията в задната част на коридора и измъкна комплекта за оцеляване, който беше приготвил точно за такъв извънреден случай.

— Току-що станах свидетел на отвличане.

— Моля, адреса.

Проктър съобщи адреса, докато прибираше пистолета в чантата, и пъхна в нея още няколко резервни пълнителя.

— Черен „Навигейтър“ със затъмнени стъкла пое на север по „Ривърсайд“. – Продиктува й регистрационния номер, след това грабна чантата и хукна през кухнята към гаража, където беше подслонен Пендъргастовия „Ролс-Ройс Силвър Рейт“, модел 1958 година.