Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 16

Тези мисли се рееха из главата му, докато самолетът се спускаше към трета писта на летище „Гендър“. През илюминатора гледаше как сиво-зелената разпиляна навсякъде растителност отстъпва място на широка асфалтова ивица. Чу се свирене на гуми, когато колесниците докоснаха земята, и ревът на двигателите, които преминаха в режим обратна тяга. Докато рулираха надолу по пистата, Проктър се лепна за илюминатора, оглеждайки самолетите, които се движеха по пътеките за рулиране или бяха спрели пред различните ръкави, докато търсеше лиърджета. От него обаче нямаше и следа.

Но все пак Проктър видя нещо. Точно срещу пресичащите се асфалтови пътеки с пистата, на която неговият самолет в момента намаляваше скоростта си, в далечината две фигури излязоха от хангара и поеха към паркиран самолет: според външния му вид един „Бомбардиър Чалънджър“. Самолет, който се лекота би могъл да преодолее трансокеанските разстояния. Самолет, който с чартирания от него не би могъл резултатно да преследва. Първата фигура беше на млада жена в маслиненозелен шлифер с черна коса и наведена глава. Констънс. Веднага след нея с една ръка на рамото й и другата на кръста й крачеше мъж. Мъжът се обърна, за да хвърли поглед наляво и надясно… дори от това разстояние Проктър можеше да различи високата, слаба фигура, спретнато подстриганата брада и рижата коса на Диоген.

Констънс вървеше странно, без желание. Проктър осъзна: Диоген беше извил ръцете й на гърба и я тласкаше напред. Без съмнение беше притиснал пистолет в гърба й.

Усети прилив на адреналин, обърна се, но самолетът му още рулираше. Щяха да минат минути, докато успее да слезе дори аварийно.

Отново се обърна към илюминатора. Сега двете фигури се изкачваха по стълбата към кабината на самолета. В мига преди да потъне в кабината, Констънс се замята. Диоген, бърз като змия, бръкна в джоба си, извади платнена торба и я нахлузи на главата й… в този момент вратата се затвори зад тях и те изчезнаха от погледа му.

Когато неговият самолет най-сетне спря, бомбардиърът вече беше във въздуха.

6.

По време на полета от „Титърбъро“ Проктър използва част от времето за проучване на летището и град Гендър. През 40-те години на XX век летище „Гендър“ е било важен пункт за презареждане на самолети, отправящи се за Британските острови и отвъд тях. Днес обаче модерните самолети с много по-голям обсег на действие бяха направили тази роля отживелица. Сега „Гендър“ беше използвано по-често за аварийни кацания: трансатлантически полети, които имаха медицински или механични проблеми. На 11.IX.2001, когато въздушното пространство беше затворено заради атаките срещу кулите близнаци, „Гендър“ за кратко игра важна роля в операцията „Жълта панделка“, приемайки през този ден повече от триста пренасочени полета. Като изключим това, летището беше относително сънливо място, откъдето често излитаха военни и товарни самолети за Исландия. Близкият град беше богат, студен и потискащ: брулен от вятъра, без зеленина, с увиснало над него сиво небе, което плюеше сняг.