Читать «Обладаване» онлайн - страница 355

— Ясно — кимна Кропър. — Разбира се, вътре може да няма нищо. Или само купчина прах. Какво ще кажете съвместно да проучим съдържанието? И без това не можем да си тръгнем, нито да се разделим, сякаш нищо не се е случило.

— Не бива да смущаваме покоя им — възпротиви се Беатрис. — Трябва да го върнем на мястото му.

Тя се огледа, но явно никой не я подкрепяше.

— Ако действително смятате така, можехте да ме арестувате, преди да го изровя — възрази Кропър.

— Съвършено вярно — съгласи се Блекадър.

— Защо го е оставила, ако не е обмисляла възможността сандъчето да се намери? — намеси се Леонора. — Защо не го е положила върху гърдите си или до сърцето му?

— Трябва да разберем края на историята — каза Мод.

— Не е сигурно, че отговорът ще е там — въздъхна Блекадър.

— Въпреки това сме длъжни да проверим — настоя Мод.

* * *

Кропър извади буркан със смазка и започна да я втрива с ножа по шевовете на сандъчето, от което се разлетяха дребни люспи ръжда. След няколко безкрайни минути заби острието в процепа и натисна. Пружината отскочи и отдолу се показа стъкленият съд за образци на Рандолф Аш, замъглен и изцапан, но непокътнат. Кропър съвършено внимателно прокара ножа под капака, отвори го и извади съдържанието на сандъчето. В торбичка от промазана коприна намериха гривна от сплетена коса със сребърна закопчалка във формата на две сплетени ръце; син плик с дълга и много тънка руса плитка; друг обемист пакет, загърнат с промазана коприна, в който откриха куп писма, завързани с панделка; и запечатан продълговат плик — още личеше, че някога е бил бял, върху който с кафяви букви пишеше „За Рандолф Хенри Аш, лично“.

Кропър прерови набързо купчината с панделката и каза:

— Любовните им писма — точно както пише в дневника.

Погледна запечатания плик и го подаде на Мод, която се взря в почерка.

— Мисля… почти съм сигурна, че е от нея.

— Щом писмото е неотворено, въпросът за собствеността е доста интересен — каза Юън. — Дали все още принадлежи на подателя, щом не е било получено, или на получателя, щом го намираме неотворено в гроба му?

Преди някой да успее да измисли основателно възражение, Кропър взе плика, притисна ножа под печата и го отвори. В плика имаше писмо и снимка. Краищата й бяха зацапани и беше изпъстрена със сребристи жилки, като следи от градушка или напъпил бял цвят, както и с тъмни саждиви точици като петна по огледало, но зад всичко това призрачно блещукаше ликът на млада булка с букет от лилии и рози, която се взираше в обектива под пищни воали и тежък венец от пролетни цветя.

— Госпожица Хавишъм — възкликна Леонора. — Коринтската невяста.

— Не, не — промълви Мод. — Най-сетне започвам да разбирам…

— Нали? Така и подозирах — каза Юън. — Прочетете писмото. Познавате почерка й.