Читать «Обладаване» онлайн - страница 353

Върна се при гроба на Аш срещу виещия вятър, навсякъде се сгромолясваха дървета. Когато наближи хълма и го освети с фенера, старият тис протегна ръце и в червеникавия ствол до мощния дънер за миг зейна огромна бяла паст, а после дървото замаяно се наклони и с пращене бавно започна да се свлича сред порой иглички; накрая се пречупи и се стовари върху гроба, от който не остана и следа. Не можеше да продължи нито напред, нито назад.

Извика „Хилдебранд!“ и собственият му глас напразно се изви като дим в лицето му. Щеше ли да бъде на по-сигурно място до църквата? Щеше ли да успее да се върне? Къде беше изчезнал Хилдебранд? Вятърът за миг утихна и той отново извика.

— Помощ! Къде сте? — отвърна Хилдебранд.

— Тук, до църквата — обади се непознат глас. — Още малко.

Кропър надникна между клоните на тиса и зърна Хилдебранд, който пълзеше по тревата между гробовете към църквата. Там го чакаше тъмен силует с джобно фенерче, което осветяваше пътя му.

— Добре ли сте, професор Кропър? — попита същият ясен и авторитетен мъжки глас.

— Дърветата май са ме заклещили.

— Мисля, че ще успеем да ви измъкнем. Взехте ли сандъчето?

— Какво сандъче? — изненада се Кропър.

— Да, взе го — отвърна Хилдебранд. — Моля ви, само ни измъкнете от тук! Всичко е толкова противно, не издържам повече!

Чу се пращене, като електрическите полета в сеансите на Хела Лийс. Силуетът сякаш говореше на голата поляна.

— Да, тук е. Взел го е. Дърветата са ни заклещили. При вас всичко наред ли е?

Пак пращене.

Кропър реши да рискува. Тръгна в обратната посока. Сигурно беше възможно да заобиколи дървото на пътя, но дърветата се оказаха много повече, цял плет, същинска люспеста барикада там, където преди нямаше нищо.

— Няма смисъл — каза силуетът и той не повярва на ушите си. — Обграден сте. Върху мерцедеса ви падна дърво.