Читать «Обладаване» онлайн - страница 354

Кропър се обърна и лъчът на фенерчето освети низ от бледи влажни лица, които надзъртаха като чудати цветя или плодове през клоните — Роланд Мичъл, Мод Бейли, Леонора Стърн, Джеймс Блекадър и вълнисто кълбо спусната бяла коса, от което като вещица или пророчица го гледаше преобразената Беатрис Нест.

* * *

Чак след час и половина се добраха пеша до „Самодивското дърво“. Лондончани, които бяха тръгнали от Мортлейк с две коли, преди да започне бурята, но бяха усетили какво се задава, преди да тръгнат към църквата, бяха взели малък трион от пежото на Блекадър и радиостанциите, с които ги беше оборудвал Юън. С тяхна помощ и с лопатите на Кропър с мъка се катереха през паднали стволове и стенещи растения, провираха се отдолу, подаваха си ръка, бутаха и дърпаха, докато не излязоха на пътя, където завариха лиани от жици пред тъмните прозорци. Бяха спрели тока. Кропър им отвори вратата, без да изпуска сандъчето. Вътре вече се беше събрала пъстра компания от закъсали тираджии, мотористи и няколко пожарникари. Собственикът обикаляше фоайето и разнасяше бутилки със свещи. На газовите котлони в кухнята кипяха големи тенджери с вода. Едва ли при други обстоятелства нашествието на толкова много учени глави, изкаляни и мокри до кости, щеше да бъде посрещнато така небрежно и с такова нелюбознателно спокойствие. Придружиха пленника в стаята му, където им донесоха кани с кафе, горещо мляко и по предложение на Юън бутилка бренди. В чантите на Кропър и в куфарите с чисто новия багаж на Хилдебранд се намериха халати и допълнителни пуловери за всички. Всичко изглеждаше толкова нереално и усещането за съвместното им избавление бе толкова силно, че всички просто седяха и немощно, глупаво и добродушно се усмихваха, мокри и премръзнали. Колкото и да е странно, нито Кропър, нито останалите имаха сили да се сърдят или да негодуват. Между две свещи на масичката пред прозореца бяха оставили влажното ръждясало сандъче с дъх на пръст. Трите жени се бяха настанили на леглото, пременени с пижами — Мод с черната копринена пижама на Кропър, Леонора с виненочервения му памучен комплект и Беатрис с панталон и горнище на тъмнозелени и бели райета от запасите на Хилдебранд. Вал и Юън порядъчно си бяха приготвили свои дрехи и представляваха нормалното човечество. Блекадър беше навлякъл пуловер и памучни панталони, любезно предоставени от Хилдебранд.

— Цял живот съм искал да кажа: „Обграден сте“ — усмихна се Юън.

— Добре се справихте — призна Кропър. — Не ви познавам, но съм ви виждал в ресторанта.

— Както и в градинския център, пред кантората на Деншър и Уинтърбърн, и вчера в гробището. Казвам се Юън Макинтайър. Адвокат съм на д-р Бейли. Смятам, че ще мога да докажа правата й като законен собственик на цялата ръкописна кореспонденция, която понастоящем се намира при сър Джордж Бейли.

— Сандъчето обаче няма нищо общо с нея.

— Сандъчето е мое — опълчи се Хилдебранд.

— Без разрешение от епископа, без позволението на господин Дракс и без съгласието на лорд Аш сандъчето е придобито незаконно, при това чрез оскверняване на гроб, поради което мога да ви го отнема и да ви тикна на топло, като извърша граждански арест. Освен това професор Блекадър разполага с писмо с изрична забрана съдържанието на сандъчето да се изнася от страната, докато не бъде установен статутът му като национално културно наследство.