Читать «Обладаване» онлайн - страница 346

— Може да звучи мелодраматично и в духа на господин Кампиън, но според мен трябва да го пипнем на местопрестъплението и да вземем каквото е извадил. Казвам го съвсем сериозно — не се стърпя Юън.

В стаята се разнесе доволен шепот.

— Можем да го заловим на местопрестъплението, преди да успеят да осквернят гроба — въодушеви се Беатрис.

— На теория е така — отвърна Юън. — На практика може да се наложи да спасяваме онова, което намерят, ако изобщо излезе нещо.

— Значи смятате, че според него в сандъчето се крие краят на историята? — попита Вал. — Не виждам защо. Вътре може да има какво ли не. Или нищо.

— Това го знаем. И той го знае. Но след намирането на писмата всички изглеждаме донякъде глупаво, макар и по различен начин, заради обобщенията, които сме правили за живота им въз основа на сведенията, с които разполагахме. Няма произведение на Аш, писано след 1859 г., което да не е белязано от случилото се. Трябва да преосмислим всичко — идеален пример са причините за силната му неприязън към спиритизма.

— Винаги сочим Ламот като поетеса феминистка и лесбийка — допълни Леонора. — Каквато си остава, но явно не е била само това.

— „Мелюзина“ изглежда много различно, ако пейзажите в началото се разглеждат поне отчасти под влиянието на Йоркшър — каза Мод. — Трябва да приемем, че нито едно споменаване на ясен или пепел не е случайно.

— Как все пак ще осуетим плановете на крадците на трупове? — попита Юън. — Не беше ли това основната цел на днешната ни среща?

— Предполагам, че мога да се обърна към лорд Аш — колебливо провлачи Блекадър.

— Имам по-добра идея. Предлагам да оставим съгледвачи и да го наблюдаваме.

— Как?

— Ако д-р Нест е права, ще започнат да копаят съвсем скоро. Ако двама от нас, които професорът изобщо не познава, се настанят в същата странноприемница, ще могат да предупредят останалите или да му се противопоставят сами, ако се наложи. Ще го проследим до църквата, ще спрем колата му с някоя авторитетна юридическа бумага — ще импровизираме на място. Двамата с Вал можем да отидем. Тъкмо имам малко отпуска. А ако не бъркам, вие, професор Блекадър, имате заповед, с която се забранява износът на книжа на Аш, докато Консултативният съвет за културното наследство не вземе решение как да се постъпи.

— Да можеше да го спрем, преди да наруши покоя им — въздъхна Беатрис.

— Питам се какво има или е имало в сандъчето — каза Блекадър.

— И за кого е оставено там — обади се Мод.

— Подмамва ви и ви обърква — отвърна Беатрис. — Иска да знаете и да не знаете. Погрижила се е да каже черно на бяло, че сандъчето е там. И го е погребала.

Първи си тръгнаха Вал и Юън, хванати за ръце. Роланд погледна към Мод, която тутакси бе отвлечена в бурен разговор с Леонора и потъна в низ демонстративно опрощаващи прегръдки. В крайна сметка си тръгна с Блекадър. Двамата вървяха по тротоара.

— Постъпих много лошо. Съжалявам.

— Струва ми се разбираемо.